Джоко Росич (29 II 1932 – 21 II 2014)
Почетен член на Кръг Будител
Голямото някога семейство на националната ни култура осиротя още веднъж – един по един от нас си отиват хора, чиито талант и присъствие ще оставят празно място на сцената, на екрана и в живота на всички ни. Сега останахме и без Джоко Росич – няма да го виждаме в прочутото кафене на Илко; няма да слушаме мъдрите му слова за това, че доброто в България е повече, отколкото си мислим; а неповторимият му глас от песните, в които участваше, ще ни натъжава особено много, защото него просто вече го няма…Всъщност Джоко само физически няма да бъде с нас, защото след човек като него винаги остава дълбока следа – на мястото му на масата винаги ще има чаша и за него; приятелите и близките му ще продължат разказа за верността, любовта и мъжкарското, които той носеше със себе си…И той пак ще е с нас – за да ни напомня, че човек трябва да знае и две и двеста в живота си, но никога да не забравя род и Родина…Поклон, Джоко, и дано си заминал в един по-добър свят…