На два аукциона в Мюнхен на 13 и 14 декември ще бъдат продадени ценни антики с български произход, съобщиха експерти на e-vestnik. Аукционите са открити, снимки на предметите са показани в сайтове в интернет.
На единия аукцион, на къщата „Горни и Мош”, на 14 декември ще бъдат продадени 2 редки тракийски съда, които без никакво съмнение са изкопани от тракийска могила в България, коментират експертите, пожелали да останат анонимни.
Това е сребърен ритон от 5 век пр. н. е. с позлата във формата на кон, с начална цена 50 000 евро, експонат № 40 от аукциона на „Горни и Мош” (виж тук). Антиката е рядка изработка за този вид съдове. Подобни у нас има в колекцията на Васил Божков. Другият предмет също е съд, същата датировка – фиала, експонат № 25 от аукциона, с начална цена 20 000 евро (виж тук). И той е тракийски съд, със сигурност от същата могила. Подобни съдове също има в колекцията на Васил Божков (виж тук).
Съд фиала, Тракия, 5 в. пр. н. е., начална цена 20 000 евро. Снимка – скрийншот от сайта на “Горни и Мош”.
Двата предмета може да се продадат и на цена по-ниска от обявената. През май на аукцион на същата къща „Горни и Мош” друг тракийски ритон, златен, е купен от българин за 140 000 евро. Предполага се, че е заминал за колекцията на Васил Божков. Първоначалната цена е била 150 000 евро, продаден е като частна собственост от колекционер от Лондон. Имало е и други клиенти, които са дали оферти за този ритон, но го е купил неизвестният българин. Отказани са всички писмени предложения и наддавания по телефона.
Как се перат антики
По принцип на такива търгове колекционерите се крият и пращат подставени лица – и като продавачи, и като купувачи. Причините са няколко.
Първо, никой колекционер, който продава или купува, не иска да се афишира и да съсредоточава върху себе си вниманието на крадци (а в България задължават колекционерите да предоставят адресите си и всички лични данни, заедно с описания на притежаваните предмети или картини, в някакъв музей или на чиновници в министерството. По света при подобни изисквания се работи с код, който получава съответният колекционер). Някои от колекционерите пък се плашат от данъчни.
Второ – често се случва да става дума за изпиране на антични предмети. Тоест – продавачът и купувачът са свързани или са един и същ човек.
На аукционите в Мюнхен обичайната комисиона на къщата е 20% от продавача и 20% от купувача. Тоест къщата печели около 40% от стойността на сделката. Но там, както и другаде в Европа е възможно редовен клиент, който често „прави оборот” да се договори с къщата да купи определен предмет с уговорка за твърда цена, като къщата отклонява по различни начини другите наддавания. При изпирането на пари комисионите варират обикновено между 30 и 50% от сумата. При изпирането на антики са възможни същите проценти. Купувачът получава документ, че е купил съответния предмет на търг в Европа. И с този документ може да го регистрира пред българските институции, както е по новия закон за културното наследство.
Редки монети от България
На друг аукцион „Ланц нумизматик” в Мюнхен на 13 декември ще се продаде и цяло съкровище от монети, изкопани със сигурност по българските земи. Монетите са пръснати в различни раздели (виж тук), но произходът на много от тях е очевиден за нумизматите. Експерти предполагат, че сред тях има монети от откраднатите от Великотърновския музей.
Някои от предложените на търга са на древните гръцки градове-държави по Черноморието, каквито естествено се намират у нас – сребърни монети на градовете Месамврия (днешен Несебър, експонати с номера 49 до 64 от каталога на търга), Аполония Понтика (днешен Созопол – монети с номера 57-59), Деултум (днешен Бургас – монети с номера 365 и 372), Анхиало (днешно Поморие – номер 364). Има една непубликувана досега монета на Дионисополис (днешен Балчик – под номер 46). Всичките монети са от 3-5 век пр. н. е. Те не са толкова скъпи, но подсказват произхода на цялото количество, изкарано на търга. Те са с високо качество, не са изтъркани или износени, което иначе сваля цената им. Дребните сребърни номинали са с цени 200-300 евро едната, но освен тях има далеч по-скъпи. Рекордьор е една рядка тракийска монета от 5 век пр. н. е., предложена аз 15 000 евро (под №71). Тя е на тракийското племе дантелети, което е населявало земите южно от Витоша, до Рила и Пирин, по течението на Струма, и част от днешна Македония.
Бронзова монета на тракийското племе дантелети, което е населявало земите южно от Витоша, до Рила и Пирин, по течението на Струма, и част от днешна Македония. 5 век пр. н. е., предложена е за 15 000 евро. Снимка – от сайта на “Ланц нумизматик”.
Любопитно е, че в описанието на монетата в сайта на аукциона се казва, че тя е публикувана за пръв път от известния нумизмат Ставри Топалов през 2003 г. (виж тук). Той е автор на повече от 10 книги за тракийските монети, някои от които на английски и е добре известен на нумизматите по света като експерт по Тракия. Като познавач на античните монети, Топалов често е търсен в нумизматичните клубове и сбирки да дава оценка и често му предоставят снимки или той самият изисква да му пратят снимка за публикация.
От e-vestnik се свързахме с него, за да каже откъде е попаднала в негова книга въпросната монета – тя без съмнение е съвсем същата. Той помни, че му е оставена снимка на тази монета от човек преди около 20 години на нумизматичната сбирка в Търново.
Сребърна тетрадрахма на Филип II, 4 в. пр. н. е. Цена около 3000 евро. За такава монета тя обикновено е 800-1000, но поради рядката изработка и качеството е по-висока. Снимка – от сайта на “Ланц нумизматик”.
Оставил я с описание на диаметър, тегло и др., защото снимката е била с увеличение. Топалов публикувал монетата чак около 13 години по-късно, след като вече се появили още такива монети. „В България сигурно има десетина такива монети, тази не е най-хубавата – казва Топалов и обяснява – За пръв път такава монета на дантелетите е публикувана от Ледерер през 1941 г. (б. а. – известен експерт по нумизматика). Когато я вижда, Герасимов (б. а. – най-признатият български нумизмат) казва, че монети на дантелетите няма и я обявява за фалшификат още през 40-те години. Преди 20-ина години в клуба някой донесе такава монета, един от колекционерите я купи за 5 лв. Тогава видяхме, че има и втора такава монета, освен описаната от Ледерер, разгледахме я и установихме, че не е фалшификат. Проф. Юрукова също има статия за монетите на дантелетите.” Топалов е категоричен, че цената й на аукциона е драстично завишена. Авторитетът му като експерт и колекционер е безспорен и никой не го подозира в каквито и да е спекулации (виж тук интервю с него).
Проучване на e-vestnik сред колекционери показа, че такива монети на дантелетите са се продавали на цени най-много 300-400 лв. Една от тях, по-запазена, е предлагана преди години за 1200 лв., но не е имало купувач.
Сребърен обол на тракийския владетел Сараток, около 4 в. пр. н. е. Цена – около 300 евро. Снимка – от сайта на “Ланц нумизматик”.
Сред предлаганите на аукциона в Мюнхен монети има доста златни статери на македонските царе Филип II, Филип III и Александър Велики на цени по около 2000 евро. Те често излизат по българските земи, но не само тук. Подобно е и с доста сребърни македонски тетрадрахми, също и на Атина и др., изкарани на търга. Някои от тях са с много добро качество и са редки като стил на изработка, затова са с обявени цени около 3000 евро едната (обикновено те вървят 800-1000 евро в добро качество).
Има и антични монети от градове по българските земи – на Филипопол (Пловдив), Никополис ад Иструм и др. На търга има и множество тракийски бронзови монети на тракийските владетели Сараток, Меток, Реметалк, Севт и др. (номера 74-83). На търга са предложени и редки монети келтски имитации на тетрадрахми на Филип II и Филип III. Под номер 84 е монета на единственият келтски цар в Тракия, на който са сечени монети – доста рядка. Други редки монети, които се намират само из България, са на скитските владетели на земите на днешна Добруджа – Хараспес и Елис, от 3-2 век пр. н. е.
Сребърен обол на Аполония Понтика (днешен Созопол), 4 в. пр. н. е. Цена около 300 евро. Снимка – от сайта на “Ланц нумизматик”.
„Може би има монети от откраднатите във Велико Търново. Там има изчезнали статери от Самоводенската находка, някои от които напомнят тези на търга”, твърдят нумизмати. Но само експерти от музея могат да кажат. Това обаче е съмнително, защото в музеите монетите не са добре описани и снимани, и едва ли може да се направи сравнение.
Как МВР и Цветанов тикат монетите зад граница
По света събирането и търгуването с монети е обичайна практика. В България те са под забранителен режим и се водят като движими паметници на културата, с което нумизматиката е практически забранена. Така монетите се крият и рано или късно по-ценните заминават за чужбина.
По сегашния закон за културното наследство собствениците на антики и монети трябваше да ги декларират в 6-месечен срок до 10 април т. г. Но министерството на културата дава разрешение на нумизматичните дружества да извършват това деклариране 2 седмици преди да изтече този срок (министерството дори отказва разрешение на софийското дружество, най-голямото). Така само около 70 души са си регистрирали колекциите от 23 март до 10 април 2010 г. А в България има към 7 000 нумизмати. И още няколкостотин хиляди българи притежават антични монети, наследени от дядо и баба. Така сега те се превръщат в престъпници, защото притежават незаконни антики.
Бронзова монета на тракийския владетел Севт III, 4-3 в. пр. н. е. Около 250 евро. Снимка – от сайта на “Ланц нумизматик”.
След изтичането на срока за деклариране през април от министерството на културата в специално изявление беше обещано той да се удължи с още 1 година, но това не стана. Спънката идва от МВР – вицепремиерът Цветанов бил против удължаването на срока. Защо – не е ясно. „Може би за да има акции и атракции, да гони нумизмати и колекционери и да излизат драматични съобщения как е заловена иманярска група и т. н.”, казват нумизматите. Така сега вместо да се легализират тези монети, те изтичат навън.
Само големите колекционери като Васил Божков са регистрирали колекциите си в законния срок, защото самата регистрация е скъпа. На един колекционер министерството поискало 20 000 лв. за описване, експертна оценка и регистрация на колекцията му от върхове на стрели и др. дребни антични предмети. Нейната стойност била далеч по-малка от искана сума, а освен това той представил снимки и описания, което озадачава – за какво му искат пари?
Монетите трябва да се продават свободно на аукциони у нас и държавата да изкупува онова, което смята за ценно за музеите, смятат нумизматите. Със 100-200 хиляди лева годишно държавата може да изкупува най-ценните монети, които излизат, твърдят категорично те.
Има стотици хиляди монети сред колекционерите, има още стотици хиляди в музеите, които не са описани и никой не ги вижда, само пълнят шкафовете. Музеите също така са застрашени от кражби, а и музейни работници правят далавери като подменят монети с техни аналогични екземпляри с по-ниска стойност, използвайки това, че не са добре описани и фотографирани.
КРЪГ БУДИТЕЛ 