От Паисий до чл. 16, т.4

ДЕЯН ЕНЕВ   МОНИТОР

Тия дни се натъкнах на следната сцена. Наш изтъкнат литератор охраняваше заедно с американската си снаха двете си внучки в една квартална градинка. Снахата му дошла на гости и извели дечицата да си поиграят. Синът заедно с американската снаха живеят във Франция. Децата знаят английски и френски, но български не. За беда литераторът не знае английски. Момиченцата ровеха в пясъка и превземаха с щурм катерушките. Дядото, литераторът, ги следеше от пейката. Той се въртеше като пумпал на всички страни, от време на време скачаше и изкрещяваше нещо на български, но децата не реагираха на командите му. Американската снаха на свой ред, като всяка американка, бе твърде спокойна по отношение на децата си и хич не се притесняваше за тях. Имах чувството, че дядото ще получи инфаркт. Той, който владееше до съвършенство езика и литературата ни и който преподаваше на студенти, не можеше да установи най-елементарна речева връзка с внучките си, едни между другото много мили момиченца, мечтата за всеки дядо.

Покрай емиграцията и чуждата езикова среда такава съдба сполетя в по-крайна или в по-мека форма голяма част от българските баби и дядовци. Би могло да се предположи, че родителите на избралите да останат в България са истински щастливци в това отношение. Но май не е така, ако съдим по залелите като вълна форумите петиции в защита на българския книжовен език. „Ние, гражданите на Република България, протестираме срещу обявения в българските медии законопроект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (внесен в НС на 25.01.08 г.) в частта, която касае отпадането на т. 4, чл. 16 от Закона за народната просвета.“

Чл. 16, т. 4 от действащия сега Закон за народната просвета гласи, че държавните образователни изисквания се прилагат включително за усвояването на книжовния български език. В законопроекта, предложен от правителството, е записано тази точка да отпадне. Параграф 2 на законопроекта разпорежда: „В чл. 16 т. 4 се отменя.“

На час около 300 човека подписват петицията и до момента броят им е около 150 000 души. Има ли място за паника или не? Опасяват ли се наистина родителите, че отмяната на чл. 16, т. 4 ще ги доведе в един момент до драстичната сцена, описана по-горе. С една дума, застрашен ли е българският език, и то в най-консервативната си форма – книжовната. Според нас – за момента не. Дори не и в близките десетилетия. Но, от друга страна – рефлексите на гражданското общество трябва да се уважават. 150 000 – 200 000 души в защита на дадена кауза не е за подценяване.

Образно може да представим картината по следния начин: от две ключалки на входната врата едната вече я няма. Чрез отмяната на точка 4 едната ключалка пада. Ето това са забелязали хората. Но тук прожекторът на будното гражданско внимание трябва да се насочи и другаде. Един закон може да брани, но не може да гради. А отношението към езика, грамотността се развива, всеизвестно е, освен в училище и в семейството. Колко от подписалите се разговарят пълноценно със своите деца на богат, хубав български език – а не едносрично, като индиански главатари. Родителите бранят външната ключалка, може би осъзнавайки панически, че езиковата крепост отдавна е превзета отвътре – от чалга речника и от випбрадърския речник, а т.нар. компютърна „маймуница“ отдавна е жигосала тийнейджърския жаргон.

Защото ако тук не се вземат мерки персонално, от всеки от нас, един ден текстът в защита на българския език наистина ще започва така: Ский ся, копеуе. Нема да бараш българския, шчот ша има токмаци.

ДЕЯН ЕНЕВ   МОНИТОР

Иманяри пак нападнаха могилата до Гагово

Тя е уникална за страната, защото е единствената известна до момента куполна зидана гробница от този период в Северна България

Иманяри за пореден път оскверниха тракийската гробница край поповското село Гагово.

Вандалското посегателство се е състояло през почивните дни, вероятно в неделя съдейки по калните стъпки оставени от престъпниците, съобщиха археолози, които проучват гробницата от края на март.

Специалистите съобщиха, че са съборени няколко големи каменни блока от най-горната част на запазения зид на гробната камера и е разкопана значителна площ от малкото оцеляла подова замазка.

Гробницата има предгробно помещение. Там са счупени прага и са съборени част от каменния градеж. Археолозите предполагат, че стореното е акт на отмъщение от страна на местни

За никого в областта, а и не само, не е тайна колко широко е разпространен този вид незаконна дейност в района на град Опака, споделят специалисти.

Те съобщиха, че органите на полицията са уведомени и се вземат спешни мерки по издирване на злосторниците и бъдещата защита на обекта.

Тракийската могила до село Гагово е паметник на културата с национално значение. Гробното съоръжение е уникално за страната, защото е единствената известна до момента куполна зидана гробница от тракийския период в Северна България.

Във времето на съществуването си гробницата е разбивана поне шест пъти. Според археолозите е ограбена още през античността. В момента те се опитват да спасят съоръжението и да го експонират за посещение на подходящо място.

Източник: БГНЕС
Снимки: Иван Янев, БГНЕС,

Поразен съм от гения на тракийските златари

Автор: Труд

Константин Чугунов от Ермитажа:

“С ръце съм разкопавал погребения с повече злато. А познавам и гръцките вази от Ермитажа. Въпреки това съм поразен от майсторството и гения на гръцките и тракийските златари. Радвам се, че сега, на конференцията, и Тракия се разглежда като част от великата култура на Евразия. Това взаимно ще ни помогне по-дълбоко да осмислим нашето общо минало.” Това са думи на Константин Чугунов от Ермитажа – един от най-големите световни музеи.

Той и още 50 знакови имена в изследването на античната култура от Москва и Санкт Петербург участваха в конференция в руската столица по повод изложбата “Спасените съкровища на древна Тракия. Колекция на Васил Божков” (16 април – 21 юни) в Музея на изкуството на източните народи. Чугунов бе и един от основните докладчици в конференцията, наред с българските учени доц. Татяна Шалганова (НБУ), ст. н. с. Гергана Кабакчиева (НАИМ), Александър Минчев (АМ Варна) и пишещият тези редове.

Темата “Тракия и древната култура на Евразия” позволява един нов, по-широк и по-задълбочен поглед върху ситуирането на тракийската художествена традиция в културната история на Античността.

“За нас е чест да представим тази колекция, защото гръцките майстори са надминали себе си в създаването на скъпоценните предмети. Показваме девет ритона – няма друг музей с толкова вази от този тип”, изтъкна в експозето си Александър Седов, директор на Музея на източните изкуства, приютил българската експозиция.

Според Тигран Мкртичев, зам.-директор на музея по научната част: “Сцените по тези скъпоценни вещи шедьоври са като изобразителна митология. Текстовете, изписани по тях, ни водят към мисленето на древните.”

Проблематиката на изследванията на културното наследство на скити и траки е много близка. И двата народа са били на един и същ стадий в своето социално и политическо развитие. Те са живели между две големи цивилизации на древността – елинската и персийската. Това обстоятелство е оставило отпечатък върху тяхното изкуство, във фонда на което откриваме много произведения, създадени от елински или персийски майстори за варварските клиенти. Самите отношения между скити и траки са отбелязани с характерните за съседни страни действия: войни и династически бракове, търговия и обмяна на дарове. Докладът на Александър Минчев от Археологическия музей във Варна задълбочено разгледа множество скитски находки от Североизточна Тракия, които фокусираха внимание на участниците, защото са материално свидетелство за контактите между двата народа. От обширния доклад на Константин Чугунов от Ермитажа, посветен на новите открития в Тува (разкопки на могилата Аржан II), стана ясно, че независимо от разстоянията изкуството в Евразия е вървяло по един общ път. Съществените ритуални и хронологически уточнения за функцията на златните съдове от ранножелязната епоха, направени в доклада на доц. Татяна Шалганова от Нов български университет, сякаш отбелязаха началото на този общ път. Изложените произведения на античната торевтика разкриват непознати досега страни на отношенията между елини и варвари. Епосът явно е бил особено важен за царската идеология на двата народа – нали всяка династия претендира да произхожда от познати легендарни герои? Експонатите от изложбата дадоха възможност на руските колеги да се запознаят с неизвестни досега в Тракия образи на гръцката митология като Орфей, Меланипа и нейните близнаци, Хубавата Елена и т. н., които са получили тракийски прочит. А прекрасният портрет на Деций Траян – обект на доклада на ст. н. с. Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музей към БАНестествено предизвика интереса на участниците в конференцията. Много от въпросите бяха само поставени в оживената дискусия. Надявам се, че поне някои от тях ще получат отговор в статиите от сборника, който предстои да бъде публикуван след закриването на изложбата. В миналото научните конференции съпътстваха всяка изложба на тракийското изкуство. Възраждането на тази добра традиция именно в Москва е крачка към възстановяване на научните ни връзки с руските колеги, прекъснати по идеологически причини. Искам да напомня, че руската наука за античността винаги е била сред водещите в света и на нас осезателно ни липсва нейната огромна продукция през последните две десетилетия. В Русия също много рядко пристигат български издания по тракология. А това се отразява негативно върху изследванията и на траки, и на скити. В същото време едни от най-видните археолози на Германия и САЩ копаят в Русия заедно с местни експедиции – западната наука знае, че нови находки се очакват най-вече от покрайнините на древния свят. И откритията не закъсняват. Те предизвикват нови научни хипотези, нови изложби, нови издания. А за тях в България се знае малко. Това води до изолация на нашата наука за древността от сродната проблематика.

Проф. Иван МАРАЗОВ

Част от конфискуваните от иманярите находки

Хванаха иманяри със статуя за стотици хиляди евро

Група, специализирала се в незаконни археологически разкопки и

сделки с културно-исторически ценности, е задържана при операция на Главна дирекция “Криминална полиция” днес край Велико Търново, съобщиха от МВР.

Криминалистите са работили по случая продължително време и внимателно планирали акцията.
Групата се състои от шестима души на възраст между 35 и 55 години, част от които са с криминални прояви, свързани с иманярска дейност, както и осъждани за вещно укривателство. При акцията у тях е открита антична мраморна статуя на жена в естествен размер с висока художествена, културна и историческа стойност. Тя е запазена в отлично състояние и се предполага, че е от късния римски период – I – III век от новата ера.
Според предварителни експертни оценки, аукционната стойност на статуята е за стотици хиляди евро. Утре античната находка ще бъде предадена на директора на Националния исторически музей д-р Божидар Димитров.
При задържане на шестимата в тях са открити също боен пистолет и нарезна ловна карабина. Членовете на групата са задържани с полицейска мярка за 24 часа.
По информация на полицията във Велико Търново групата е съпричастна с извършения през 2006 г. крупен обир на ценности за над 1.4 млн. долара от трезора на Регионалния исторически музей, съобщи БТА.

Гърция ни връща тракийските чинии

Тодор Чобанов е доктор по археология. Член е на постоянната междуведомствена работна група по връщане на културно-исторически ценности към Върховната касационна прокуратура. Бивш началник е на Инспектората за движимите културни ценности към Министерството на културата. Той е в екипа, който от 3 години води битка за незаконно изнесените от България 9 тракийски чинии. Те бяха изровени от иманяри през 2000 г., три години по-късно се оказаха в гръцки музей с фалшива легенда за произход. Мнимият собственик, лондонски колекционер от гръцко потекло, поиска за колекцията 2 млн. евро.

– Г-н Чобанов, за кое е по-правилно да се говори – за иманярска или за колекционерска мафия?
– Иманярската мафия е реалност. Колекционерите са нещо друго, те по-скоро са единаци, всеки със своята страст. През последните 20 г. иманярската мафия у нас се организира, стана професионална, превърна се в част от международната престъпна мрежа за трафик на културни ценности. Сочените за родоначалници Желязко Императора и Митко Бузата отдавна са само легенди. Реалният бизнес днес е в ръцете на други хора. А това е изключително доходен и нискорисков бизнес. Цените на антиките непрестанно растат, за тях не умират хора като при наркотиците, няма и момичета жертви като при търговията с жива плът. Рядко клиент вдига шум, че са му доставили фалшификат, за да не се злепостави сам.
– Кой губи от този незаконен бизнес?
– Щетите от него са огромни и за България, и за света. Иманярските разкопки унищожават културната ни идентичност, корените ни като българи и европейци. Удрят и по основния стълб на икономиката ни – туризма. Не е все едно дали знаем колко римски легиона са станували по нашите земи, какви предмети и сгради са ползвали, какви надписи са оставили техните началници. Имаме късмет, че за Плиска и Преслав се полагат грижи. Какво се случи обаче с Рациария, защо се копае в Нове, Ескус и в други големи археологически центрове? Историческите ценности са важен ресурс. Те са като мощите на светците, които ни трябват тук, в нашите музеи, за да привличат туристи. Или да пътуват по света, да представят България, да носят пари.
– В Европа сме трети по културни ценности след Италия и Гърция. Но има опасения, че частни колекционери могат да изнесат експонатите си зад граница.
– Това не може да стане легално без разрешение на държавата. Незаконно изнесени от страната, те ще подлежат на конфискация и ще си ги върнем. Ако частните колекционери искаха да изнесат експонатите си, нямаше да ги регистрират. Това, което излезе на светло през последните месеци и години, бе спасено за България в дългосрочен план. Случаят с „Рибния буквар“ показа обаче, че музейната ни система още е в трагично състояние. От музеи изчезнаха десетки колекции, има куп дела за безстопанственост срещу директори, уволнени от местните кметове обаче няма. На повечето места няма и общински контрол над работата на музеите. Абсурдно е те да са на кметско подчинение, при положение че съхраняват държавното имущество. Двойното подчинение размива отговорността, автоматично превръща кметовете в съучастници на директорите, които не изпълняват задълженията си.
– Ще си върнем ли деветте византийски чинии от Гърция?
– Това неизбежно ще стане. Заради европейските регламенти и директиви, които гърците трябва да изпълнят. Глобата, която един ден ще им наложи ЕС, ако не ни върнат чиниите, ще е колосална. Гърците си дават сметка, че трябва да сме съюзници, а не противници в борбата с трафика на ценности. С тях си приличаме като криминогенна обстановка и като жертви на международната иманярска мафия, срещу която трябва да се борим заедно и да си връщаме антики. В Гърция разсъждават трезво и ще има взаимно приемливо решение за чиниите.
– За откупуването им от „собственика“ местни политици и бизнесмени дариха 1,5 млн. евро?
– Ние не носим вина, че ги е измамил. Ще си ги върнат от него. Той е колекционер в Лондон, има какво да му се запорира. Факт е, че гръцките медии сами говорят и пишат за „българските чинии“, признават, че няма доказателства за произхода им. Битката за българските чинии доведе до по-сериозен резултат. Три държави – Италия, Франция и Австрия, за няколко месеца започнаха процедури да ни връщат различни антики. Защото проявихме характер за чиниите. Но го направи само прокуратурата, други институции замълчаха. А италианският прокурор Фери препоръча България да сезира по случая ЮНЕСКО. Това обаче не е работа на ВКП.
Божидар Димитров

в. Стандарт

Българка стана муле на римско имане

Карабинерите ни връщат ценна колекция, изнесена от иманяри

Полицията в Милано е предложила да върне на България нова ценна колекция от над 1000 римски и средновековни предмета. Те са били незаконно изровени от иманяри и изнесени от страната ни през 2007 г. Карабинерите задържат съкровището у 37-годишна нашенка. Тя е арестувана и обвинена за незаконно притежание и трафик. Италианските експерти доказват, че предметите са с произход от България. Като страна с най-много културно-исторически паметници в Европа Италия е най-сериозно засегната от незаконната търговия на културни ценности. Не е случайно, че там властите са безкомпромисни към трафикантите, а шефът на отдела за защита на културното наследство към карабинерите е с чин генерал.

Колекцията от римски и средновековни антични предмети и монети е иззета от българката Валентина Бележкова. Тя живее в Милано, но е задържана от карабинерите в южняшкия град Палермо на 18 октомври 2007 г. Същия ден полицаите обискират и дома й в Милано. По случая е образувано следствено дело, експерти се захващат да установят откъде са изровени предметите.
Пребогатата колекция съдържа пръстени, гривни, статуетки, монети. Почти всички предмети са от II – V век. Сред най-интересните предмети са 3 статуетки на конници от II – III век, 13 бронзови и сребърни фибули, обков за сандъче от римската епоха, бронзови гребени и пинсети. В съкровището има и куп денари, тетрадрахми, римски сребърни монети с лика на Филип и Веспасиян, корубести монети от епохата на Средновековието.
Засега не е ясно как антиките са били изнесени от България и по какъв път са се оказали на Ботуша. Най-вероятно колекцията е била заловена и иззета при опит да бъде продадена в най-южната част на Италия. Не е изключено съкровището да е проследено от карабинерите по някой от утъпканите канали за трафик на културни ценности.
Все още е трудно да се изчисли и стойността на антиките. С точна сума не се ангажират и италианските експерти, които подробно описват всеки от предметите. От снимките, които карабинерите са изпратили на българската прокуратура, също не може да се направи категоричен извод, коментираха пред „Стандарт“ експерти от Националния исторически музей. От фотосите трудно може да се определи и дали всеки от предметите е автентичен.
Италианските власти сами са предложили да предадат съкровището на страната ни. В националното следствие подготвят съдебна поръчка за получаване на колекцията.
Това е вторият случай от началото на годината, в който италианските власти ни връщат незаконно изнесени от страната антики. На 13 януари на официална церемония в българското посолство в Рим карабинери предадоха на шефа на следствието Бойко Найденов и на шефа на НИМ Божидар Димитров 3000 римски и византийски монети и статуетки от района на Кнежа. Те са били нелегално изкопани и изнесени в Италия през 2005 г. Полицаите задържат предметите на 27 май с.г. на изложението „Веронафил“ в едноименния град, където са изложени за продан. Арестуват и дават на съд продавачите зад сергията – семействата Илиян и Павлина Иванови и Георги и Мариана Ненови.
Божидар Димитров

в. Стандарт

Проф. Трендафил Митев: Не сме виновни, че в Македония е най-богатото задгранично българско културно наследство

Проф. Трендафил Митев, председател на Македонския научен институт, в интервю за Агенция “Фокус”.

Фокус: Проф. Трендафилов, какво е становището на Македонския научен институт по въпроса за българските войнишки паметници, които напоследък са доста актуална тема в Република Македония?
Трендафил Митев: Този въпрос ние сме обсъждали внимателно в Македонския научен институт. Становището ни, най-общо резюмирано, е следното: Ние предлагаме по установения международен ред Външно министерство по дипломатически път да установи и официално, на договорна база, да се регламентират задълженията на Република Македония и правата на Република България относно грижата, свързана с тези паметници. Защото без наличието на една официална, бих казал – двустранна договореност по този въпрос, винаги ще има затруднения, и винаги ще има проблеми. Това, според нас, е първата стъпка, която ще даде една стабилност, една основа, за да може да се работи системно по съхраняването на тези светини.
Все пак – там са костите на онези, които се бореха за свободата на Македония и в никакъв случай не трябва да се допуска онова, което напоследък лансираха известни духовници – всички паметници да бъдат разрушени едва ли не, и да се съберат в една обща гробница… От гледна точка на българските национални интереси, от гледна точка на историческата справедливост, от гледна точка на паметта на тези хора – това е недопустимо. По простата причина, че така ще се ликвидира следата, която показва на какъв огромен периметър българите са водели борбата за освобождението на Македония.
На второ място, след като се създаде тази договорна официална рамка, за да можем действително да имаме стабилна основа, според нас трябва да се формира една двустранна, експертна комисия от специалисти на Република България и Република Македония, тъй като аз не мога да си представя, че една държава може да допусне върху нейна територия само българска експертна група. Специалисти от двете страни трябва да обходят местата, да огледат паметниците и да могат да констатират на място, какво е необходимо да се направи по всеки отделен паметник. От българска страна участие би трябвало да вземат, разбира се, експерти от Националния исторически музей, от Института за паметници на културата, Военноисторическия музей където има и специално звено, където се поддържат военните паметници, Македонския научен институт е готов да даде специалисти, разбира се, от Софийския университет…
От наша страна трябва да се формира една действително солидна, абсолютно подготвена група от експерти, които на място да могат професионално да кажат точно какво трябва да се направи за стабилизирането, почистването, поддържането по подходящ начин на тези паметници.
Фокус: А други паметници, освен войнишките?
Трендафил Митев: Нека да не забравяме, че освен войнишките паметници, ние не сме виновни, че на територията на Република Македония фактически съществува, най-богатото на този етап, задгранично българско културно историческо наследство. Освен войнишките паметници, там има над 200 други обекта. Това са църкви, манастири, специални исторически надписи с много ценно съдържание. По простата причина, че нашите два народа в миналото са имали обща историческа съдба, те са се развивали в един общобългарски политически процес и освен войнишките паметници, тази комисия и тази договореност, трябва да бъде ангажирана, трябва да бъде отнесена и към другите културно-исторически паметници на нашето национално наследство.
Да вземем гробницата при Тутракан. Ние по един и същи начин поддържаме гробовете и на българските, и на турските войници, на немските войници, на румънските войници. Това е международно правно задължение на България. Така трябва да се получи и с Република Македония. Аз съм категорично на становището, че едно от условията, на базата на което България трябва да подкрепи Република Македония по-нататък в нейното движение към НАТО и ЕС, трябва да бъде: ясно поет ангажимент от страна на Република Македония за защита на българското културно-историческо наследство, такова каквото го е заварило времето. Защото там се изчегъртват паметници, надписи в църквите, пренаписват се на македонски език, ликвидират се ктитори, които са с български произход, ликвидират се ктитори – български владетели, особено княз Борис и така нататък… Ние трябва ясно да заявим, че ще ги подкрепяме в тяхното движение към ЕС и към НАТО и едно от условията обаче ще бъде – яснота по отношение на българското културно-историческо наследство. Както ние пазим всички храмове на вероизповеданията като се започне от протестантите, евреите, румънската църква, всичко което на българска територия ние съхраняваме, поддържаме. Същото се отнася и за тях и ние не трябва да отстъпваме в никакъв случай по тази точка.
Фокус: Какво да бъде отношението към българските паметници, изобщо в чужбина?
Трендафил Митев: Тук малко ми липсва информация, но ми се струва че това, което задължително трябва да съществува, е едно специализирано звено. Дали ще бъде в структурата на Националния исторически музей, или ще бъде подразделение на Министерство на културата, това са детайли. Но едно звено, което трябва действително да има предмет на дейност – интереса към българското културно-историческо наследство зад граница. Защото, като се тръгне от Македония, мине се през Румъния, Турция, Унгария, та даже и до САЩ, ние имаме културно-историческо наследство. Това са над 20 български православни черкви, които също са обект на внимание, на грижа и те трябва да бъдат обгрижвани от българска страна.
Струва ми се, че в другите държави нямаме чак такъв проблем, както е в Република Македония, защото там отношенията между България и съответните държави са на друго ниво, и ми се струва че там и самата политика по отношение на българското културно-историческо наследство е по-благоприятна за нас. По принцип трябва да има един специализиран орган, който да си съсредоточи вниманието в тази насока, да наблюдава всеки един паметник, защото в края на краищата кой друг ако не ние, трябва да се интересуваме по това направление на културно-историческото наследство.
Фокус: Какво е становището на Македонския научен институт за съвременните отношения между двете държави?
Трендафил Митев: Ние напоследък обръщаме особено голямо внимание на този въпрос и на 22 април провеждаме специална научна конференция с работно заглавие – Демокрация и защита на националните интереси в периода на преход. Отговорностите на науката и политиката.
Какво е нашето становище? От възникването на Република Македония, България възприе така наречения курс на безусловната подкрепа. Ние ги признахме като държава без никаква условност, но 20-годишната история на двустранните ни отношения показа, че независимо от това – кой е на власт в Скопие, фактически на територията на Република Македония се получава нещо уникално. Там се провежда антибългарска пропаганда, каквато не се е провеждала и в миналото, никъде на друга чужда територия. Даже бих казал нещо повече – ако се опитаме днес да съберем на едно място антибългарските пропаганди, които тук или там се проявяват в целия свят, те са по-слаби, отколкото това което се пише ежедневно срещу България в скопските издания.
Фокус: Толкова ли са силни средите, които стоят зад тази пропаганда?
Трендафил Митев: Явно е, че имат много сериозен финансов ресурс тези хора, явно е че има някаква много силна мотивация. Не искам да интерпретирам първопричината. Очевидно тук има и външни влияния откъм северна посока и така нататък. Толкова силна антибългарска пропаганда не се води никъде по света и бих казал не е водена никъде по света.
Поради тази причина, смятам че ние най-напред трябва да организираме един експертен форум, да го наречем кръгла маса, на който да се направи една разумна равносметка на досегашната политика, водена от българските правителства по отношение на Република Македония. Защото ние най-безкористно, във всяко едно отношение подкрепяхме тази Република и политически, и военно, и икономически, спасихме и от ембаргото, въоръжихме ги и така нататък. И въпреки всичко това – една безпрецедентна антибългарска пропаганда. Поради тази причина, необходимо е да се направи една дисекция на тази политика и според мен е крайно време да се откажем от така наречената безусловна подкрепа. Идеята, че това е едно малко дете, което расте и постепенно ще помъдрява, въобще не се доказва. Напротив, те сега, когато са на прага на НАТО и ЕС, разни организации съдят България в Хага, за да ни принуждават да регистрираме изкуствено създадени с техни пари организации като ОМО „Илинден”. Можете ли да си представите, какво ще бъде поведението им утре, когато те бъдат официално членове на НАТО и на ЕС? Те ще бъдат най-големият провокатор по отношение на българските национални териториални проблеми и интереси.
И в този смисъл е моето второ предложение. България трябва безусловно да се откаже от тази безусловна подкрепа и трябва ясно да им се постави, също на договорна основа или на официална база, изискването – ако те желаят България да ги подкрепя, по-нататък по пътя към НАТО и ЕС, те трябва да прекратят тази безподобна антибългарска пропаганда. Та то са квалификации, та то са обиди, татарски произход и така нататък – нещо, което го няма никъде по света!
Разбира се, в този ред на мисли, задължително трябва да поискаме да се прочисти учебникарската им литература, тъй като отровата започва да се насажда у децата още от училището. Да се чувстват каквито си искат, но това, което се пише в учебниците по история, учебниците по география, това не може да бъде за сметка на българския авторитет. Това не може да бъде формиране на някакво национално съзнание на антибългарска база. Ние тук не можем да правим компромиси и трябва да им се постави изрично като условие. Ако не изпълняват това условие, ние трябва да вземем позицията на Гърция. Те провеждат недобросъседска политика; нашата политика ще бъде резервирана. Докато не преустановят тази безпрецедентна антибългарска пропаганда, ние не трябва безусловно да ги подкрепяме по отношение на НАТО и на ЕС. Това трябва да им се каже ясно, категорично от отговорните наши политици, защото видяхме че детето въобще не помъдрява, напротив тези хора имат блестящи офиси в Скопие, това не са случайни писания, те са дирижирана пропаганда насочена срещу България.
Фокус: Кои са най-спорните теми в двустранните отношения?
Трендафил Митев: По отношение на този въпрос бих казал, че фактически всичко е спорно, защото всичко са фалшифицирали. Като се тръгне от древната история, че са най-древната нация на Балканите, едва ли не – по-древни и от елините, от Елада, че от македонската нация тръгват европейските нации и така нататък, и се мине през Самуилова България, която според тях няма нищо общо с България, да не говоря за българското Възраждане и най-новото време! На практика, неомакедониската историография не търси консенсус по нито един сериозен въпрос. Ние сме предлагали многократно провеждането на двустранни научни конференции. Идват отделни представители, един-двама души, но на нас ни се струва, че това са строго филтрирани хора, които въобще не се съгласяват да се проведе един, да го наречем, исторически конгрес, в който като подхванем нещата от Средновековието, да огледаме всички възможни значими теми до нашето време. На практика, те отказват, не се дава отговор категорично да, поради което по същество е невъзможно на този етап да се организира един безпристрастен, академичен, толерантен диалог, за да може да се стигне до консенсус по някои възлови въпроси, които по-нататък и заедно да разработваме, да публикуваме съвместни книги и така нататък.
Основен разбира се, си остава проблемът и това е най-големият разделител, за така наречения от тях идентитет на македонците. Да се чувстват, каквито си искат. Съвременните поколения, съвременният свят е такъв, че никой никому не може да диктува какъв да се чувства. Но да бъдат любезни – да не докосват паметта на своите деди и да не фалшифицират историята назад. Защото няма нито един документ, който да доказва че от 30-те години назад, когато беше измислена македонската нация от Коминтерна, славянското християнско население в Македония е имало някакво друго, освен българско национално самосъзнание. Тоест, ние сме отворени, ние сме готови за диалог, ние търсим консенсус, ние предлагаме такива конференции, но засега тук не виждаме някакво разбирателство от тяхна страна, липсва готовност за някакъв консенсусен разговор. В това отношение България трябва да се поучи от Гърция, защото си представете утре тази държавица – член на НАТО и ЕС, с всички права, самочувствие – ами тя ще бъде един от най-големите провокатори на българското спокойствие, дразнители, която ще създава непрекъснато и съдебни процеси, и така нататък, защото се вижда че такава е линията им. Основният им проблем е, че албанците при тях твърдят, че те са най-старото население на Балканите, древните илири. Поради което, за да докажат че са по-стари и от албанците, те пък търсят еладския си корен от Александър, с което започва едно не знаене какви са всъщност и право да Ви кажа – приличат ми на едни разболели се хора, които не могат да намерят стабилни основи… Говоря за журналистите, говоря за тези хора които сформират общественото мнение, тези хора които формират гражданското възпитание, политическата култура на този народ, особено на младото поколение. Такива хора не могат да имат подобна важна и отговорна задача, без да имат действително научни основания на онова, което пишат, така както се прави в България. Погледнете нашите медии, нито една нападка, нито една обидна квалификация. Това нещо не може да бъде до безкрай.
Фокус: Кой е най-непроученият терен за българската историческа наука по отношение на Македония?
Трендафил Митев: Ние смятаме, че реално, на двустранна основа, не е проучен нито един въпрос. Тяхната историография се фалшифицира, даже фалшифицират документи, когато ги издават на български език. В последните години започна така нареченото двустранно публикуване, понеже прекалено много наяве излязоха фалшификациите. Публикуват го на български и го публикуват и на македонски, нещо което е абсолютна безсмислица.
Като че ли най-неизследван период е периодът след Втората световна война, когато де факто беше извършена тази насилствена македонизация на християнското българско население в Македония. Поради тази причина Македонският научен институт взе решение и сега започваме подготовката за формиране на авторски колектив, за да напишем един сериозен том – Македонският въпрос през втората половина на 20 век, като имаме предвид от Втората световна война до създаването на Република Македония. Ще разгледаме македонския въпрос във всичките му аспекти, включително и допусканите български грешки по времето на Георги Димитров и Вълко Червенков. Защото и ние имаме тук маса грешки, допуснати под влияние на онази конюнктура след Втората световна война. Въпреки това, тези грешки оставиха една много тежка следа в българското историческо минало, в съзнанието на населението в Пиринския край. Ние трябва да кажем истината, да обясним тази истина, защото това, което е правено в Пиринска Македония, го няма никъде по света: Едно собствено правителство да отродява собствения си народ под натиск на външни сили. Мислим, че ако се хвърлят усилията в периода след Втората световна война, ще се даде отговор на много актуални съвременни въпроси. Да стане ясно онова, което сега днес е реалност в Република Македония и като политическа действителност, и като политическа пропаганда по отношение на България.
Денка КАЦАРСКА

Проф. Трендафил Митев – визитка
Роден на 15 март 1950 г., гр. София. Следва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1968–1972). След дипломирането си, през декември 1974 г. печели конкурс за асистент в Историческия факултет на СУ. Специализирал в областта на Новата политическа история и теория. Защитил кандидатска дисертация на тема: „Налагането на личния режим на княз Фердинанд и социалдемокрацията в България“ в 1981 г. През 1985 г. се хабилитира с трудовете: „Генерал Георги Вазов: Военно-политическа биография“ и „Генерал Никола Иванов: Военно-политическа биография“. Специализирал в Киев и Санкт Петербург (1976), Краков (1986), Южноилинойския и Станфордския университети (1988-1989), САЩ (на два пъти-1990 и 1995). Защитил докторска дисертация през 1995 г. на тема: „Българската патриотична емиграция в Новия свят (1912-1945)“. Автор на 14 научни монография и десетки научно-публицистични статии в българския научен и периодичен печат. Част от тях, посветени на македонската проблематика: „Македонобългарския Централен Комитет в САЩ /1918-1919/“, С., 1992; „Българската емиграция в Америка и борбите за освобождението на Македония /1915-1945/“, С., 1993; „Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия /1900-1945/“, С., 1995; „The Unated State of America and Macedonia/1834-1945/“, S., 1999 и др. Понастоящем е професор по политология в УНСС-София.

Софийска градска прокуратура е образувала дело срещу служители на Министерство на културата

София. Софийска градска прокуратура е образувала дело срещу служители на Министерството на културата. Това съобщи на пресконференция градският прокурор на София Николай Кокинов, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Делото срещу служителите е по чл. 282 и е за връщане на предмети на иманяри. По думите на Кокинов делото се наблюдава и от Върховната касационна прокуратура. Виновните длъжностни лица от Министерството на културата, връщали културните паметници, са „доста повече от трима”, уточни Кокинов.
Александър ШАБОВ

И други са се насочвали към Москва

New actions of Vassil Bozhkov