Проф. Трендафил Митев, председател на Македонския научен институт, в интервю за Агенция “Фокус”.
Фокус: Проф. Трендафилов, какво е становището на Македонския научен институт по въпроса за българските войнишки паметници, които напоследък са доста актуална тема в Република Македония?
Трендафил Митев: Този въпрос ние сме обсъждали внимателно в Македонския научен институт. Становището ни, най-общо резюмирано, е следното: Ние предлагаме по установения международен ред Външно министерство по дипломатически път да установи и официално, на договорна база, да се регламентират задълженията на Република Македония и правата на Република България относно грижата, свързана с тези паметници. Защото без наличието на една официална, бих казал – двустранна договореност по този въпрос, винаги ще има затруднения, и винаги ще има проблеми. Това, според нас, е първата стъпка, която ще даде една стабилност, една основа, за да може да се работи системно по съхраняването на тези светини.
Все пак – там са костите на онези, които се бореха за свободата на Македония и в никакъв случай не трябва да се допуска онова, което напоследък лансираха известни духовници – всички паметници да бъдат разрушени едва ли не, и да се съберат в една обща гробница… От гледна точка на българските национални интереси, от гледна точка на историческата справедливост, от гледна точка на паметта на тези хора – това е недопустимо. По простата причина, че така ще се ликвидира следата, която показва на какъв огромен периметър българите са водели борбата за освобождението на Македония.
На второ място, след като се създаде тази договорна официална рамка, за да можем действително да имаме стабилна основа, според нас трябва да се формира една двустранна, експертна комисия от специалисти на Република България и Република Македония, тъй като аз не мога да си представя, че една държава може да допусне върху нейна територия само българска експертна група. Специалисти от двете страни трябва да обходят местата, да огледат паметниците и да могат да констатират на място, какво е необходимо да се направи по всеки отделен паметник. От българска страна участие би трябвало да вземат, разбира се, експерти от Националния исторически музей, от Института за паметници на културата, Военноисторическия музей където има и специално звено, където се поддържат военните паметници, Македонския научен институт е готов да даде специалисти, разбира се, от Софийския университет…
От наша страна трябва да се формира една действително солидна, абсолютно подготвена група от експерти, които на място да могат професионално да кажат точно какво трябва да се направи за стабилизирането, почистването, поддържането по подходящ начин на тези паметници.
Фокус: А други паметници, освен войнишките?
Трендафил Митев: Нека да не забравяме, че освен войнишките паметници, ние не сме виновни, че на територията на Република Македония фактически съществува, най-богатото на този етап, задгранично българско културно историческо наследство. Освен войнишките паметници, там има над 200 други обекта. Това са църкви, манастири, специални исторически надписи с много ценно съдържание. По простата причина, че нашите два народа в миналото са имали обща историческа съдба, те са се развивали в един общобългарски политически процес и освен войнишките паметници, тази комисия и тази договореност, трябва да бъде ангажирана, трябва да бъде отнесена и към другите културно-исторически паметници на нашето национално наследство.
Да вземем гробницата при Тутракан. Ние по един и същи начин поддържаме гробовете и на българските, и на турските войници, на немските войници, на румънските войници. Това е международно правно задължение на България. Така трябва да се получи и с Република Македония. Аз съм категорично на становището, че едно от условията, на базата на което България трябва да подкрепи Република Македония по-нататък в нейното движение към НАТО и ЕС, трябва да бъде: ясно поет ангажимент от страна на Република Македония за защита на българското културно-историческо наследство, такова каквото го е заварило времето. Защото там се изчегъртват паметници, надписи в църквите, пренаписват се на македонски език, ликвидират се ктитори, които са с български произход, ликвидират се ктитори – български владетели, особено княз Борис и така нататък… Ние трябва ясно да заявим, че ще ги подкрепяме в тяхното движение към ЕС и към НАТО и едно от условията обаче ще бъде – яснота по отношение на българското културно-историческо наследство. Както ние пазим всички храмове на вероизповеданията като се започне от протестантите, евреите, румънската църква, всичко което на българска територия ние съхраняваме, поддържаме. Същото се отнася и за тях и ние не трябва да отстъпваме в никакъв случай по тази точка.
Фокус: Какво да бъде отношението към българските паметници, изобщо в чужбина?
Трендафил Митев: Тук малко ми липсва информация, но ми се струва че това, което задължително трябва да съществува, е едно специализирано звено. Дали ще бъде в структурата на Националния исторически музей, или ще бъде подразделение на Министерство на културата, това са детайли. Но едно звено, което трябва действително да има предмет на дейност – интереса към българското културно-историческо наследство зад граница. Защото, като се тръгне от Македония, мине се през Румъния, Турция, Унгария, та даже и до САЩ, ние имаме културно-историческо наследство. Това са над 20 български православни черкви, които също са обект на внимание, на грижа и те трябва да бъдат обгрижвани от българска страна.
Струва ми се, че в другите държави нямаме чак такъв проблем, както е в Република Македония, защото там отношенията между България и съответните държави са на друго ниво, и ми се струва че там и самата политика по отношение на българското културно-историческо наследство е по-благоприятна за нас. По принцип трябва да има един специализиран орган, който да си съсредоточи вниманието в тази насока, да наблюдава всеки един паметник, защото в края на краищата кой друг ако не ние, трябва да се интересуваме по това направление на културно-историческото наследство.
Фокус: Какво е становището на Македонския научен институт за съвременните отношения между двете държави?
Трендафил Митев: Ние напоследък обръщаме особено голямо внимание на този въпрос и на 22 април провеждаме специална научна конференция с работно заглавие – Демокрация и защита на националните интереси в периода на преход. Отговорностите на науката и политиката.
Какво е нашето становище? От възникването на Република Македония, България възприе така наречения курс на безусловната подкрепа. Ние ги признахме като държава без никаква условност, но 20-годишната история на двустранните ни отношения показа, че независимо от това – кой е на власт в Скопие, фактически на територията на Република Македония се получава нещо уникално. Там се провежда антибългарска пропаганда, каквато не се е провеждала и в миналото, никъде на друга чужда територия. Даже бих казал нещо повече – ако се опитаме днес да съберем на едно място антибългарските пропаганди, които тук или там се проявяват в целия свят, те са по-слаби, отколкото това което се пише ежедневно срещу България в скопските издания.
Фокус: Толкова ли са силни средите, които стоят зад тази пропаганда?
Трендафил Митев: Явно е, че имат много сериозен финансов ресурс тези хора, явно е че има някаква много силна мотивация. Не искам да интерпретирам първопричината. Очевидно тук има и външни влияния откъм северна посока и така нататък. Толкова силна антибългарска пропаганда не се води никъде по света и бих казал не е водена никъде по света.
Поради тази причина, смятам че ние най-напред трябва да организираме един експертен форум, да го наречем кръгла маса, на който да се направи една разумна равносметка на досегашната политика, водена от българските правителства по отношение на Република Македония. Защото ние най-безкористно, във всяко едно отношение подкрепяхме тази Република и политически, и военно, и икономически, спасихме и от ембаргото, въоръжихме ги и така нататък. И въпреки всичко това – една безпрецедентна антибългарска пропаганда. Поради тази причина, необходимо е да се направи една дисекция на тази политика и според мен е крайно време да се откажем от така наречената безусловна подкрепа. Идеята, че това е едно малко дете, което расте и постепенно ще помъдрява, въобще не се доказва. Напротив, те сега, когато са на прага на НАТО и ЕС, разни организации съдят България в Хага, за да ни принуждават да регистрираме изкуствено създадени с техни пари организации като ОМО „Илинден”. Можете ли да си представите, какво ще бъде поведението им утре, когато те бъдат официално членове на НАТО и на ЕС? Те ще бъдат най-големият провокатор по отношение на българските национални териториални проблеми и интереси.
И в този смисъл е моето второ предложение. България трябва безусловно да се откаже от тази безусловна подкрепа и трябва ясно да им се постави, също на договорна основа или на официална база, изискването – ако те желаят България да ги подкрепя, по-нататък по пътя към НАТО и ЕС, те трябва да прекратят тази безподобна антибългарска пропаганда. Та то са квалификации, та то са обиди, татарски произход и така нататък – нещо, което го няма никъде по света!
Разбира се, в този ред на мисли, задължително трябва да поискаме да се прочисти учебникарската им литература, тъй като отровата започва да се насажда у децата още от училището. Да се чувстват каквито си искат, но това, което се пише в учебниците по история, учебниците по география, това не може да бъде за сметка на българския авторитет. Това не може да бъде формиране на някакво национално съзнание на антибългарска база. Ние тук не можем да правим компромиси и трябва да им се постави изрично като условие. Ако не изпълняват това условие, ние трябва да вземем позицията на Гърция. Те провеждат недобросъседска политика; нашата политика ще бъде резервирана. Докато не преустановят тази безпрецедентна антибългарска пропаганда, ние не трябва безусловно да ги подкрепяме по отношение на НАТО и на ЕС. Това трябва да им се каже ясно, категорично от отговорните наши политици, защото видяхме че детето въобще не помъдрява, напротив тези хора имат блестящи офиси в Скопие, това не са случайни писания, те са дирижирана пропаганда насочена срещу България.
Фокус: Кои са най-спорните теми в двустранните отношения?
Трендафил Митев: По отношение на този въпрос бих казал, че фактически всичко е спорно, защото всичко са фалшифицирали. Като се тръгне от древната история, че са най-древната нация на Балканите, едва ли не – по-древни и от елините, от Елада, че от македонската нация тръгват европейските нации и така нататък, и се мине през Самуилова България, която според тях няма нищо общо с България, да не говоря за българското Възраждане и най-новото време! На практика, неомакедониската историография не търси консенсус по нито един сериозен въпрос. Ние сме предлагали многократно провеждането на двустранни научни конференции. Идват отделни представители, един-двама души, но на нас ни се струва, че това са строго филтрирани хора, които въобще не се съгласяват да се проведе един, да го наречем, исторически конгрес, в който като подхванем нещата от Средновековието, да огледаме всички възможни значими теми до нашето време. На практика, те отказват, не се дава отговор категорично да, поради което по същество е невъзможно на този етап да се организира един безпристрастен, академичен, толерантен диалог, за да може да се стигне до консенсус по някои възлови въпроси, които по-нататък и заедно да разработваме, да публикуваме съвместни книги и така нататък.
Основен разбира се, си остава проблемът и това е най-големият разделител, за така наречения от тях идентитет на македонците. Да се чувстват, каквито си искат. Съвременните поколения, съвременният свят е такъв, че никой никому не може да диктува какъв да се чувства. Но да бъдат любезни – да не докосват паметта на своите деди и да не фалшифицират историята назад. Защото няма нито един документ, който да доказва че от 30-те години назад, когато беше измислена македонската нация от Коминтерна, славянското християнско население в Македония е имало някакво друго, освен българско национално самосъзнание. Тоест, ние сме отворени, ние сме готови за диалог, ние търсим консенсус, ние предлагаме такива конференции, но засега тук не виждаме някакво разбирателство от тяхна страна, липсва готовност за някакъв консенсусен разговор. В това отношение България трябва да се поучи от Гърция, защото си представете утре тази държавица – член на НАТО и ЕС, с всички права, самочувствие – ами тя ще бъде един от най-големите провокатори на българското спокойствие, дразнители, която ще създава непрекъснато и съдебни процеси, и така нататък, защото се вижда че такава е линията им. Основният им проблем е, че албанците при тях твърдят, че те са най-старото население на Балканите, древните илири. Поради което, за да докажат че са по-стари и от албанците, те пък търсят еладския си корен от Александър, с което започва едно не знаене какви са всъщност и право да Ви кажа – приличат ми на едни разболели се хора, които не могат да намерят стабилни основи… Говоря за журналистите, говоря за тези хора които сформират общественото мнение, тези хора които формират гражданското възпитание, политическата култура на този народ, особено на младото поколение. Такива хора не могат да имат подобна важна и отговорна задача, без да имат действително научни основания на онова, което пишат, така както се прави в България. Погледнете нашите медии, нито една нападка, нито една обидна квалификация. Това нещо не може да бъде до безкрай.
Фокус: Кой е най-непроученият терен за българската историческа наука по отношение на Македония?
Трендафил Митев: Ние смятаме, че реално, на двустранна основа, не е проучен нито един въпрос. Тяхната историография се фалшифицира, даже фалшифицират документи, когато ги издават на български език. В последните години започна така нареченото двустранно публикуване, понеже прекалено много наяве излязоха фалшификациите. Публикуват го на български и го публикуват и на македонски, нещо което е абсолютна безсмислица.
Като че ли най-неизследван период е периодът след Втората световна война, когато де факто беше извършена тази насилствена македонизация на християнското българско население в Македония. Поради тази причина Македонският научен институт взе решение и сега започваме подготовката за формиране на авторски колектив, за да напишем един сериозен том – Македонският въпрос през втората половина на 20 век, като имаме предвид от Втората световна война до създаването на Република Македония. Ще разгледаме македонския въпрос във всичките му аспекти, включително и допусканите български грешки по времето на Георги Димитров и Вълко Червенков. Защото и ние имаме тук маса грешки, допуснати под влияние на онази конюнктура след Втората световна война. Въпреки това, тези грешки оставиха една много тежка следа в българското историческо минало, в съзнанието на населението в Пиринския край. Ние трябва да кажем истината, да обясним тази истина, защото това, което е правено в Пиринска Македония, го няма никъде по света: Едно собствено правителство да отродява собствения си народ под натиск на външни сили. Мислим, че ако се хвърлят усилията в периода след Втората световна война, ще се даде отговор на много актуални съвременни въпроси. Да стане ясно онова, което сега днес е реалност в Република Македония и като политическа действителност, и като политическа пропаганда по отношение на България.
Денка КАЦАРСКА
Проф. Трендафил Митев – визитка
Роден на 15 март 1950 г., гр. София. Следва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1968–1972). След дипломирането си, през декември 1974 г. печели конкурс за асистент в Историческия факултет на СУ. Специализирал в областта на Новата политическа история и теория. Защитил кандидатска дисертация на тема: „Налагането на личния режим на княз Фердинанд и социалдемокрацията в България“ в 1981 г. През 1985 г. се хабилитира с трудовете: „Генерал Георги Вазов: Военно-политическа биография“ и „Генерал Никола Иванов: Военно-политическа биография“. Специализирал в Киев и Санкт Петербург (1976), Краков (1986), Южноилинойския и Станфордския университети (1988-1989), САЩ (на два пъти-1990 и 1995). Защитил докторска дисертация през 1995 г. на тема: „Българската патриотична емиграция в Новия свят (1912-1945)“. Автор на 14 научни монография и десетки научно-публицистични статии в българския научен и периодичен печат. Част от тях, посветени на македонската проблематика: „Македонобългарския Централен Комитет в САЩ /1918-1919/“, С., 1992; „Българската емиграция в Америка и борбите за освобождението на Македония /1915-1945/“, С., 1993; „Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия /1900-1945/“, С., 1995; „The Unated State of America and Macedonia/1834-1945/“, S., 1999 и др. Понастоящем е професор по политология в УНСС-София.