За поредната нескопосана „реставрация” и нещо покрай това
Източник: Арх и Арт форум
Автор: проф. д-р арх. Николай Тулешков
През последните 20 години в България с все по-засилващи се темпове продължава унищожението на недвижими културни ценности. Всъщност началото е дадено още през 70-те години на ХХ век, когато класическите реставрационни практики бяха заменени повсеместно с пре-изграждания по подобие на оригиналите, но с бетон и „тухла-четворка”. Това беше изключително удобно за почти безконтролната деятелност на строителните поделения към НИПК из страната. Всяко потенциално реставрационно усилие се решаваше чрез срутване на оригинала и последващ нов градеж, водещ до появата на поредното несъвършенно копие.
Храмът „Успение Пресветия Богородици” (1865) в Габрово е една от хубавите творби на първомайстор Генчо Кънчев
Оригинални дървени елементи биваха изхвърляни на сметището, а строителите бичеха от чам техни си измишльотини, тъй като обратния монтаж на старите се заплащаше доста пъти по-евтино от т.нар. от тях „копия”. Виждал съм например всичко това реализирано на място в резервата „село Бръшлян” в Странджа, при една напълно съхранена хубава двуетажна къща.
По същото време само някоко души, като архитектите Никола Мушанов и Златка Кирова с много нерви се мъчеха да осъществяват класическите форми на реставрация, и така успяха да съхранят в автентичен вид няколко значими манастири като Бачковския и Роженския, почти без изменения.
Черквата „Св. св. Кирил и Методий” (1889) в Созопол във вида си преди „реставрацията”
След промените обаче настъпи такъв строителен хаос, че безобразията от предишните две десетилетия заприличаха на невинни заигравания. Като че ли само двама-трима от архитектите работещи в тази сфера, като ученика на Мушанов и Кирова, арх. Васил Китов се стараят да работят по истинските правила (доколкото у нас това е въобще възможно) на науката. Реставрационният пазар в проектирането и изпълнението обаче като цяло попадна в ръцете на кой ли не, а контролът от страна на напълно обезкървения чрез съкращения и липса на средства НИПК (НИНКН), се превърна в химера.
Научното ниво пък в момента е сведено до пет-шест специалиста, като желязното правило е – почти всички да не се търсят за консултации и проектни разработки от никого. Така науката и практиката в унисон на цялостния общобългарски административен хаос бяха окончателно разделени. Не ми е ясно как държавата плаща (нещо си) за наука на БАН, а наример независимо дори от изискванията на Закона, в Специализирания съвет (бившия НСОПК) на Министерство на културата не присъства нито един архитект от там. Между другото и МРРБ се отнася към проблема по същия начин. А нека припомня, че преди промените българската архитектурна наука от няколко института създаваше за практиката редица изследвания, нормативи, наръчници, указания и т.н., в помощ на проектирането и строителството. Сега когато се появиха нови за нас типове сгради, а при останалите настъпиха сериозни промени, когато младите архитекти не могат да преминат през дообучаващата ги школа на проектантските организации, просто няма от къде да се почерпят съобразени с нашите условия съвременни знания. И съм убеден, че това е и една от предпоставките за калпавото проектиране вече две десетилетия. Крайно време е министерствата да се събудят. Крайно време е особено МРРБ да ръзбере, че чиновниците й не са въздесъщи и дори подпомогнати от фиктивни допитвания до САБ и КАБ, нещата които се произвеждат са нищожни без научна основа.
Изглед на черквата „Св. св. Кирил и Методий” през 1908 година
Изглед на черквата „Рождество Пресветия Богородици” (1890) в Поморие към началото на ХХ век.
Но нека да се върна към основното в това изложение. Когато бях включен в първия Национален съвет по опазване паметниците на културата (НСОПК) след промените (като представител на бизнеса, моля ви), виждайки хаоса предложих да се изработи наредба регламентираща правоспособност в проектирането и реализациите на реставрационни и консервационни работи. За моя изненада това беше прието и четирима души заработихме. Наредбата, която създадохме и досега се счита от хора в НИНКН за много добра. Министерството обаче заключи, че не може да се поставят ограничения пред пазарната икономика (пазарна с главно „П”). И предизвестения от това хаос започна да ни залива. Събаря се, обезличава се, наршават се оригинали и какво ли още не.
На никой не му пукаше, например че единствената оригинална средновековна доосманска манастирска утилитарна постройка, при това датираща още от 30-те години на ХІV век, тази в метоха „Орлица” на Рилския манастир, получи на мястото на древните тежки ръчно дялани дъбови греди от покрива над чардака, хилави чамови, бичени и вапцани с изгоряло масло. В добавка и тук, както на доста други места едноулучните керемиди (сменили някога аспидните плочи) се подмениха с керемиди на „Тегола” с малки вълнички, от които покритието заприлича на „Ондулиново”. Оказва се (както се похвали човек от фирмата), че дори някой си от НИПК бил одобрил ползването на този крайно неудачен материал въобще за покриви на сгради с ценностно значение. Сега остава и да поставиме по фасадите бонтайл и блажна боя. Ама то май и това вече се прави. Особено пък при реализацията на иначе благородните намерения на благочестиви хора да дадат нов живот на порутени храмове. Само че кой да проконтролира всичко това, като ги няма нито общините, нито държавата, въпреки законовите изисквания. Виждал съм вече потегнати стари храмове декорирани със стъкълца и камъчета, покрити с мазилки върху хубави каменни зидове, окичени с решетки от арматурно желязо, с избити нови отвори и разширени стари. Дори и с нови шарени стенописи на най-неподходящите места по фасадите. Въобще пари хвърлени на вятъра за обезобразяващ в крайна сметка резултат.
При археологическите възстановки (по промените в Закона – „Реконструкция по автентични данни”) пък, основните проблеми са дори два – дали да ги има въобще и като ги има, как да се реализират. Нека да посоча, че тези реконструкции са стара световна практика. Мога да твърдя, че ако ги е нямало още от ХVІІ – ХVІІІ век, днес Европа щеше да е без повече от половината си налични недвижими културни ценности. У нас обаче все още в Съвета на МК и в НИНКН има хора, които не позволяват върху археологията да се постави повече от един метър нови зидове, дори когато „автентичните данни” и вечно забравяната от законотворците ни научна обосновка (то всъщност както вече посочих и почти не остана кой да я прави), дават основание за повече. Така разработената от арх. Юлий Фърков и по двете направления възстановка на част от крепостта в Кюстендил, беше дъвкана, дъвкана и изплюта в невероятен вид от всички съвети. Постановено беше да се изгради масивно и после да се облицова структурно в стъкло! Прекрасното любимо на НИНКН стъкло, което захлупи не една красива сграда из страната, дори на култовата улица „Шипка” в София (да не говоря какво се случи пък на улица „Оборище”). С веща ръка бившия директор на института пък беше разрешил да се възседне с пунктова сграда и къщата на Яблански и да се проектира небостъргач до Руската черква в София. А как само подписваше съгласия за безумията – например с Художествената академия. Добре, но сега като го няма, защо МК се съгласи фасадите на т.нар. Лувър да се префасадират в тотално неподходящ за района вид. В карето всяка от четирите страни е решена – ама съвсем различно. И то при положение, че не само арх. Никола Николов още преди 25 години изработи перфектни фасади за фронта към „Оборище”, но и класирания на 14 място проект на арх. Владислав Николов ясно показва какво въобще трябва да се прави в култовия за страната площад „Св. Александър Невски”. Само че и тук при оценките на конкурсните работи реални специалисти по специфичната материя в журито нямаше, че то комай и архитекти там почти липсваха. Препоръчвам горещо на Министерството да преразгледа въпроса с фасадите на избрания от тях проект, защото и тук „френската връзка”, нещо ни играе лоша шега.
Сега нека да обясня най-накрая защо се захванах с този текст. Причината вече не е в София, а в Созопол, където след „реконструкциите”, които сътвори във Велико Търново, се е появил арх. Цонев (освен ако нескопосаната „възстановка” на крепостните градски стени не е пак негова). И като начало се е захванал с „реставрацията” на храма „Св. св. Кирил и Методий”. Това е една от последните две черкви на големия български първомайстор Генчо Кънев. Не е последната както пише във в. „Стандарт” Божидар Димитров, тъй като последната е в Поморие. Не е вярно и твърдението му, че Кънев е убит от лодкари на връщане от Созопол към Бургас. Това е станало – както отдавна съм публикувал въз основа на източници – на връщане от Поморие. Всъщност созополския храм е завършен през 1899 година, а поморийският в 1890 година по същия план, само с промени по страничните прозорци. Това са черкви близнаци – кръстокуполни с притвори изнесени на запад, като ризалити върху които стъпват леки дървени камбанарии. В типологично отношение те са и маркантни за творчеството на Първомайстор. И при това са запазени архивни снимки от края на ХІХ и началото на ХХ век, и от Созопол и от Поморие, на които храмовете ясно се виждат в оригиналния си вид. Какво обаче се случва със „Св. св. Кирил и Методий”? Цанев изпуква всичките пари за да вдигне една измислена грамадна камбанария, безумно контрастираща не само с храма, но и със съседните стари созополски дървени къщи. Прибавя и нелеп нов притвор, нарушавайки оригиналните пропорции и симетрия на корпуса. Така за кубето парите явно не са стигнали и храмът си остава осакатен отвсякъде. И за пореден път държавните средства са пропиляни за нещо, което ще остане само като паметник на непросветеността. И за пореден път контрола от МК не се вижда.
И накрая ето какво е „сътворил” арх. Цанев в Созопол
А за Кънев и архитектониката на неговите кубета и камбанарии има достатъчно свидетелства. Нека да посоча само разгледаното и илюстрирано в книгата „Първомайстор Генчо Кънев”, която с проф. арх. Маргарита Коева издадохме още преди 25 години. Само че нито Цанев, нито Димитров явно не са стигнали до нея. Защо ли пък и да си губят времето с четене. И естествено и консултации с авторите, които са единствените специалисти по творчеството на Генко Кънев няма и научна основа на „реставрацията” („Реконструкция по автентични данни” според закона) няма. Няма и толкова. Има безхаберие и тотално унищожаване не само на структурата на храма, но и на неговата уникална градоустройствена среда. Но пък стърчи достатъчно изразително, дори вековните дървета в парка не могат да му се опрат.
А ето как изглежда една от по-представителните камбанарии на Генчо Кънев, тази в Габрово (1865), която е от типа на Созополската и Поморийската.
Абе поне да беше изработил проекта си като реплика на западните пристройки и камбанария, които през 1959 година са били издигнати при Поморийската черква.
Но не е само това. С ужас разбрах, че Цанев се готви да гради и разкритата наскоро архиепископска черква на манастира „Св. Архангели” в града (ок. 1335). А когато видях и визуализацията на „разработката”, ужасът ми се певърна във вопъл. Отново е налице липсата на задълбочен научен анализ, съпроводен и с отсъствието на ясно очертани периодизациите в градежа, поради което проекта му представя например сградата задръстена със скатни падащи покриви, забити в горния си край прозорци, някакви израстъци над тях, продължение на покривите и над абсидата, а за камбанарията мога само да кажа, че е по-добре да се погледне към Несебър, а не към Централна Гърция и Пелопонес. Созопол не е Мистрас. А да не отварям дума и за зидариите. Но стига толкова безплатна консултация. И защо Божидар Димитров не му покаже гравюрата от 1653 година, за да види поне какви са били прозорците по абсидите в Созопол?
Ето как са решили въпроса с нова камбанария на поморийската черква проектантите през 1959 година, без това да е реставрация – с уважение към създаденото преди тях.
А и какво още се кани да „сътвори” там.
С новия Закон най-сетне предложението ми пред НСОПК от преди 20 години намери място и дано най-накрая с реставрация и консервация започнат да се занимават само хора, които са наясно как трябва да се съхранят културните ни ценности. Въпреки че сигурно, по начина който предвижда Наредбата към Закона, има възможност и да се репродуцират случаи, които да потвърдят арабската мъдрост за магарето на Настрадин ходжа, което ходило с него в 40 похода и пак си останало магаре. Извинявайте…
Въпросът беше повдигнат и от Пламен Крайски в предаването на доц. д-р Пламен Павлов „Час по България“ на 28.10.2011 г.
КРЪГ БУДИТЕЛ 