Новата национална доктрина на България? Ще я има ли въобще?
Позиция на Кръг Будител
От възстановяването си през ХІХ в. до края на царство България – средата на ХХ в. нашето Отечество живее според програма, включваща идеи, свързани с Освобождението и обединението на българите, останали в разпокъсаните му части. Може да се приеме, че дори след катастрофите и крайно несправедливия наказателен Ньойски договор тогавашната национална доктрина е „работила“.
След ликвидиране на царството България попада в мрачна безизходица и проблемите на националното и идентичността са загърбени. С няколко бравурни лозунга за безусловно интернационално братство и с много репресии се налага чужда и вредна за страната доктрина. Злокобната ирония на тези времена обаче е в това, че новата линия е изключително удобна и балгоприятна за всички околни. Поругана е жертвата на стотиците хиляди български чеда, загинали по бойните полета.
Надеждата, че след промените от 1989 година нещата ще се подобрят, се срина пред очите ни. На мястото на коминтерновската тихомълком беше вмъкната нова, още по-безформена и рушаща културната ни традиция идеология.
Иска ни се да насочим вниманието на тези, които милеят за чезнещото българско към няколко въпроса. Това са отдавна осъзнати, но никога незадавани питания, имащи жизнено важно значение за нас българите. Пред очите ни се извършва разпад на българската идентичност.
Ние сме на прага да изчезнем не само под натиска на външни фактори, но и по собствена вина. Вече е ясно, че нашата национална доктрина е остаряла и не функционира. Затова е крайно наложително да зададем публично тези въпроси, дори и те да са насочени единствено към самите нас.
Кой и кога е формулирал идеите на българската държавност?
Определено в процеса са участвали и български възрожденци, но основната информация, върху която е изградена досегашната конструкция, е подадена услужливо и контролирана от външни сили.
Ние нямаме необходимост да оправдаваме и обясняваме съществуването си тук на едно от най-прекрасните кътчета на планетата. Необходимо е само да следваме безспорните исторически сведения, които са в изобилие като следствие на системните археологически и исторически проучвания. Защо не правим връзка с най-древните си корени, произлизащи от дълбините на човешката история, които недвусмислено показват, че сме тук от преди всички. Когато светът все още не е представлявал високоорганизирани човешки общности, тук е процъфтявала високоразвита цивилизация.
Има нови данни, които подсказват още по-древни корени на мястото, което приемаме за сърцето на съвременна България. Например районът на Мадара, Плиска и Преслав. Защо приемаме за основа само информацията от късни събития от периода на Средновековието?
Защо не се откриват гробниците на българските царе? Необяснимо е как от две царства и повече от 60 владетели на територията на съвременна България не е оцеляла поне една царска гробница като исторически репер на надеждата… Няколкото оцелели погребения на наши владетели се откриват все на земи под чужд контрол.
Защо огромна част от българската аристокрация през ХІV и ХV в. се оттеглила на запад и се е заселила предимно в днешна Южна Европа? Кои родове произлизат от тях? Има много писмени данни за това, но не се създава организация български учени да ги изследват и публикуват. Какъв е приносът ни за запазване на сърцевината на християнската цивилизация, която е същината на Европа?
Всъщност българската национална кауза се е радвала на ярки проблясъци само в моменти на невъзможност великите сили да са единодушни.
Дали не пропускаме кардинално важни исторически данни? Или ги крият успешно от нас, не без нашето, макар и пасивно, участие? Ако предците ни са допускали грешки, как ще ги избегнем в бъдеще, ако не се поучим?
За да изградим жизнено необходимата ни нова национална доктрина, ние трябва да се опрем на собствените си сили. В противен случай ще останем жалка марионетка на външно захранване и постепенно ще изчезнем. Историята показва, че когато сме били обединени и в подем, и великите сили не са могли да ни спрат.
Ние, историци и общественици, обединени около идеята на Кръг „Будител“ за работа в името на България, предлагаме своята скромна подкрепа в процеса на изграждане на новата национална доктрина. Ще се абстрахираме от егото и емоциите си, за да сме по-полезни. Няма да строим исторически Дисниленд и няма да правим „вестникарска наука“. Няма да наливаме вода в кухо патриотарство, в пошли и вредни теории. Няма да си позволим да работим извън проверените исторически данни. Само те дават обективна информация, която трудно може да се манипулира. Необходимо е държавата да се върне в процеса на създаване на новата доктрина „България“. В новите исторически условия няма как да се повтори подвигът на възрожденците, които дадоха всичко от себе си в условията на чужда държавност, за да я има днес България. Знакът отдолу е даден! Българите сами се организират в множество сдружения за възстановяване на своите традиции. Безчет са съставите за български обичаи, ритуали, песни и танци. Въпреки държавата кипи невероятен подем: невиждано досега книгоиздаване; самодейност; занаяти и всякакви форми на изява. Не може да се затвори в клетка непокорният български дух! Ръката, подадена от народа, обаче трябва да бъде поета своевременно от тези, които персонифицират държавата и закона.
Бихме казали – незабавно!
Националният подем е възможен, но само при единодействие отгоре и отдолу. Нещо повече – днешният „български елит“ следва да се възползва от „даровете“, които дават на България милионите активни граждани. Тези, които (канени или самопоканили се) са се настанили на обществената трапеза, следва да поемат своята отговорност за бъдещето, за да си заслужат хляба.
Светът е в процес на реорганизация. Предстоят драматични събития, свързани с конфликти и могъщи миграционни процеси. Няма да има гаранции за териториална цялост и достъп до чисти вода и храна за никого. В един момент огромни маси ще се раздвижат. Без силна държава и сплотен народ няма да имаме никакъв шанс за оцеляване. Ние сме се унесли в мрънкане и недоволство от живота си, от това как никой не ни обича, не ни дава, не ни уважава….. И това при положение, че живеем в уникална природна среда – плодородна и благодатна. Дошли са дни за действие, за да не си задаваме отново въпроса защо винаги поуките и промените за нас да идват след тежки изпитания – нека този път вземем инициативата в свои ръце! Да направим необходимото сега!
ХОРА, ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СЕ СЪБУДИМ!!!