ПРОЧЕТЕНО, ВИДЯНО, ЧУТО

Mediapool.bg

Културният министър се занимавал само месец с култура, не му оставало време

Стоянович защити проекта за застрояване на Карадере, защото „всяка пара е добре дошла“

„Не съм си представял, че с толкова малко култура се занимава министърът на културата.“ Това призна пред bTV министър Петър Стоянович в неделя, в опит да обясни колко лошо наследство е оставил в министерството предходния негов шеф.
Стоянович посочи, че за 10 месеца откакто е на поста, му се събира най-много един месец работа по отношение на самата култура. По думите му работната среда във ведомството била „отровена“, имало и зле управлявани европейски проекти. Основното, което заемало времето му, било „преследване на дребни пари, уреждане на междуличностни спорове и защита на престижа на министерството“.

Той посочи, че разполага със 120 млн. лева бюджет, който не е достатъчен, тъй като „в сферата на културата и изкуството, колкото пари се дадат, толкова можем да заделил и реинвестираме“.

По повод протеста на Софийските солисти, които опитаха да изнесат концерт с жилетки на чистачки заради ниските си заплати, Стоянович посочи, че в театрите в провинцията също има щатни актьори със заплати от по около 400 лева на месец. „Ако ви кажа колко взима министърът на културата на Австрия, и аз бих искал да имам неговата заплата, но няма как –оправям се с тези пари“, каза Стоянович, който уточни, че получава по около 3000 лева на месец.

За иманярите и културната полиция

Ведомството на Стоянович започна акция „културна полиция“, като показа златна огърлица от III век и дамаскин от XIX век. По думите на министъра, тепърва ще бъдат представени още антики, които са били обект на посегателство.

Стоянович обясни, че предстои надграждане на звената към полицията, прокуратурата и ДАНС, които се занимават с трафика на ценности. Стоянович направи паралел с Италия, където съответното формирование се приема като еквивалент на карабинерите в сферата на културата. Експертизата ще дойде от неговото ведомство.

По отношение на иманярите той беше категоричен, че полицията трябва да ги задържа и министерството няма как да има свои служби, които да пазят могилите. „Лесно е да си представим, че аз обикалям с фуражка и автомат из ямите и задържам някакви хора“, духовито посочи Петър Стоянович.

За Карадере и „всяка пара е добре дошла“

По отношение на инвестиционното предложение за строителство в местността Карадере, министърът коментира: „Всяка пара е добре дошла за тази държава.“ Той обясни, че по време на изнесеното заседание на МС във Видин заедно с колегите си е приел „едно намерение на голям чуждестранен инвеститор да вкара едни пари в България“.
Той повтори позицията и на други представители на властта, че изграждането на курортен комплекс може да започне само след като стане напълно ясно дали проектът отговаря на законовите изисквания. По думите на Стоянович, по въпроси като този трябва да се говори трезво и прагматично и да не се атакуват разпоредбите, ако резултатът не съответства на нечий интерес.

Министърът на културата коментира и обществената реакция в подобни случаи: „Там, където намеренията са в рамките на закона, не виждам причина да има протести, които в огромна степен са партийно доминирани, егоистично доминирани и прочее“. Стоянович призна, че никога не е бил на Карадере, но бил любител на дивата природа и „визията“ му харесала.

в. Дневник

Федерацията по металдетектинг получи съдебна регистрация

овешкият окръжен съд е регистрирал федерацията по металдетектинг, се разбира от форума, в който споделят идеи хората, търсещи метали с детектори. От ръководството на новата федерация днес са публикували и решението на съда с председател Севда Дойнова.

В края на октомври в Ловеч беше учредена Българска национална федерация по металдетектинг. Първите коментари на експерти от Министерството на културата, от прокуратурата, антимафиоти и археолози беше, че иманярите правят опит да легализират дейността си чрез създаване на подобна организация. Те обясняваха, че скоро например притежателите на незаконно оръжие, контрабандистите или трафикантите на наркотици биха поискали да имат свое обединение.

Тогава представители на държавните институции заявиха, че ще направят всичко възможно, за да не се допусне съдебна регистрация на сдружението. Решението на съда изненада експертите от Министерството на културата, които не очаквали магистратите да допуснат вписването на федерацията. Оттам казаха, че са загрижени и обезпокоени от случващото се.

Странно е, когато се регистрират такива организации, които имат пряка връзка с престъпността в България, коментира пред „Дневник“ зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. Той отбеляза, че нито един от учредителите на федерацията няма издадено разрешително да  използва детектор за метал, каквото е изискването на закона за културното наследство.

Веднага след учредяването на сдружението, от прокуратурата и от министерството лансираха вариант в случай, че съдът впише федерацията, да се ползват правата на прокуратурата, която да отмени регистрацията. Сега от министерството ще пишат на държавното обвинение с искане за заличаване на федерацията. Като друга мярка срещу използването на металдетектори, са и готвените промените в закона за културното наследство, които ще въведат сериозни ограничения и изисквания за притежаването на такива уреди и правото да се работи с тях, каза Чобанов. Поправките са почти готови и скоро ще са факт.

Хората, „упражняващи хобито металдетектинг“, учредили нестопанската организация, обаче реагират остро на асоциирането им с иманяри. Те търсели метали само извън археологическите обекти – като ниви, поляни, плажове, паркове и др. Никога обаче не навлизали и не са унищожавали обекти на културното наследство. Те отбелязват, че подобни федерации и обединения имало в редица европейски страни.

Експерти-археолози и музейни дируктори обаче смятат, че е абсурдно да се говори изобщо за съществуването на хоби „металдетектинг“.

Ловешкият окръжен съд е приел, че при учредяването на сдружението са изпълнени всички изисквания на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Затова магистратите вписват федерацията с основни цели „популяризиране хобито металдетектинг в обществото като средство за физическо и духовно израстване“, „подпомагане, поощряване, стимулиране“ на хората, желаещи да се занимават с тази дейност, тяхната правна защита и др. Сред средствата за постигане на целите се посочва, че законите на страната ще бъдат спазвани.

Във форума хората, притежаващи детектори, се поздравяват с регистрацията и вече обсъждат в кои градове да бъдат учредени клубове на федерацията, питат колко е членския внос, дискутират къде да е общото събрание на новото обединение.

A Lost European Culture, Pulled From Obscurity

By JOHN NOBLE WILFORD

Published: November 30, 2009

Before the glory that was Greece and Rome, even before the first cities of Mesopotamia or temples along the Nile, there lived in the Lower Danube Valley and the Balkan foothills people who were ahead of their time in art, technology and long-distance trade.

в. „Гласове“

Гиньо Ганев: Ако се променя режимът на собственост върху паметниците на културата, това може да става само занапред

38-то Народно събрание даде възможност паметници на културата да се придобиват по давност. Веднъж дадено, това право не може да се отнема със задна дата. Така че, това решение на Конституционния съд брани единствено принципите на европейската правова държава. Колекционерите у нас са повече от 60 000 души и щом са спазвали и спазват нормативната уредба, е недопустимо държавата да ги санкционира със задна дата, това каза пред ГЛАСОВЕ омбудсманът на Р България Гиньо Ганев. И още: С това решение Конституционният съд премахна най-острото противоречие с Конституцията – „обезсилването” на придобивната давност.

 

Г-н Ганев, защо сезирахте Конституционния съд по Закона за културното наследство?

Най-краткият отговор е – защото се оказа, че две от неговите разпоредби нарушават правата на гражданите и противоречат на принципите на правовата държава. Още с влизането на този закон в сила, към омбудсмана се обърнаха множество граждански организации, експерти и дори народни представители с предложения за сезиране на Конституционния съд. Те оспорваха цялостно концепцията на закона. Практиката е всички подобни предложения да се обсъждат от Консултативен съвет по конституционните въпроси при омбудсмана, в който участват именити правници и конституционалисти, като например бившият председател на Конституционния съд Неделчо Беронов, Александър Джеров, Траян Марковски, Иван Тодоров, Димитър Гочев и др. След продължителен и грижлив анализ на всички тези критики се прецени, че е извън конституционния мандат на омбудсмана да се произнася по повечето от тях и по цялостната философия на закона. Но се оказа, че има два текста, които пряко засягат правата на гражданите и се изказаха единодушно становища, че те са противоконституционни.

Първо, с прословутия § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство (ЗКН) се отнемаше правото на лицата, които владеят движими културни ценности да се позовават на придобивна давност, когато доказват правото си на собственост върху тях. Проблемът от конституционно гледище произтича от факта, че още през 1998 г. с изменения на Закона за държавната собственост, паметниците на културата от национално и световно значение са трансформирани от публична в частна държавна собственост. Такива вещи според Закона за собствеността могат да бъдат придобивани по давност. С други думи, с тази оспорена от омбудсмана и вече отменена от Конституционния съд разпоредба на Закона за културното наследство се отнемаха вече придобити права, при това напълно в съответствие с действащата след 1998 г. нормативна уредба. На практика лицата, които по легитимен начин са станали собственици на движими културни ценности, чрез този последващ закон щяха да бъдат подложени от държавата на принудително отчуждаване за държавни нужди без обаче да са налице условията, които самата Конституцията предвижда за това – след предварително и равностойно обезщетение. Каквито и добри намерения да се крият зад тази законодателна идея, тя е недопустима в една правова държава и погазва фундаментални правни принципи. Та нали по подобен начин след 9 септември 1944 г. беше извършена национализацията на „буржоазните” имущества!? Къде остава неприкосновеността на частната собственост и правната сигурност?

Второ, омбудсманът оспори и текстовете на чл. 113, които изискват възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности да се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на Закона за културното наследство. Пак там се предвижда, че такива сделки с културни ценности национално богатство се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата, като в такъв случай държавата има право в 7-дневен срок да ги придобие при същите условия като първи купувач чрез министъра на културата. Тези процедури и изисквания, според омбудсмана ограничават правото на свободно разпореждане със собствеността. Преценката на КС обаче е друга и този текст остава в сила.

Доволен ли сте от решението на Конституционния съд?

Не е въпроса дали омбудсмана е доволен, а дали правата на гражданите са ефикасно защитени. С това решение Конституционният съд премахна най-острото противоречие с Конституцията – „обезсилването” на придобивната давност, която по действащото законодателство след 1998 г. е била легитимен способ за придобиване на собственост върху движими културни ценности. Не може държавата в един период да дава законно право на гражданите да придобиват по давност културни ценности, а после изведнъж със задна дата да им отнема това право.

Не обслужва ли това решение на КС  определени олигарси, които имат големи частни колекции?

Вероятно подобен въпрос би бил по-актуален през 1998 г., когато 38-то Народно събрание е дало възможност паметници на културата да се придобиват по давност. Веднъж дадено, това право не може да се отнема със задна дата. Така че, това решение на Конституционния съд брани единствено принципите на европейската правова държава. Колекционерите у нас са повече от 60 000 души и щом са спазвали и спазват нормативната уредба, е недопустимо държавата да ги санкционира със задна дата. Ако се променя режимът на собственост върху паметниците на културата, това може да става само занапред.

____________________________________________

в. Дневник

Тотко Стоянов: Държавата губи контрола върху археологическото богатство

_____________________________________________________

в. Сега

Конституционният съд узакони мутризацията на българската археология

Държавата не посмя да се изправи срещу десетте най-големи частни колекции, оценени на 100 милиарда лева

Иван Петрински, археолог в Националния исторически музей

_____________________________________________________

Проф. Валерия Фол: Би трябвало да се вземе решение – какво ще правим с безценното наследство от предците

28 септември 2009 | 14:17 | Агенция „Фокус”

Липсва цялостна концепция за културния туризъм в България, каза в интервю за Агенция “Фокус” тракологът проф. д.и.н. Валерия Фол. „В България „липсва приказката” при представянето на културни обекти, включително исторически и археологически. На първо място е необходимо атрактивно, интересно и, подчертавам, достоверно представяне в интернет пространството на български и поне на английски език. Образно казано – липсва приказката. Фактът, че има много древни градежи и съкровища в музеите още нищо не означава. По света е пълно с такива паметници. Те трябва да говорят – кой и защо ги е създал, каква е ролята им в културата на региона, на Европа и на света”, смята тя.

Фокус: Проф. Фол, как разбират културния туризъм по света и как у нас?
Валерия Фол: Различно, твърде различно се разбира. Проблясъците тук-там в България само подчертават липсата на цялостна концепция за културния туризъм. Те могат да се видят в малки семейни хотели, но не и в туристическия бранш като цяло. Вероятно някой някога е писал такава концепция и е получил своя хонорар, но това не се вижда. Наличието на музей и на горе-долу прилично реставрирани обекти, пригодени за посещение (именно пригодени!) още не означава културен туризъм. Културен туризъм е преди всичко цялостно представяне на културния облик на една страна, регион, град, село. Деленето на културен, образователен, здравен и пр. „туризми” е всъщност за улеснение, за да се знае кое е предпочитаното водещото в едно пътуване. Те трябва задължително да са допълващи се. Ако цял ден обикаляш музеи и археологически обекти, е логично да потърсиш спа процедура или релаксиращ масаж и обратното, особено ако си в район, в който животът е кипял хилядолетия заради лечебната вода. Но и всичко това да е налице, намусеното обслужване, лошата храна и безумно силната музика съсипват дори любителите на децибелите. Ресторантьорите едва ли знаят кой е френският композитор и пианист Ерик Сати. Всеки път като седна в ресторант не мисля за този човек с добро, въпреки че няма никаква вина. Той е измислил т.нар. мебелна музика, т.е. слушането на тихичка, ненатрапваща се, приятна музика докато хората отдъхват, разговарят, а и се хранят. В земята на Орфей, на всепризнатия песенен фолклор и на едни от най-големите оперни певци и певици в света измисленият от Е. Сати ненатрапващ се бекграунд, който казват дори можел да се пренебрегне, е „развит в името на „културния” туризъм до абсурд. Бумтене, заради което не може да се чуе дори крясък в ухото на съседа по стол, камо ли какво говори келнерът, е достижение, което само по себе си доказва, че Ерик Сати не напразно е обявен за предвестник на театъра на абсурда.
Необходимо е да се разбере, че понятието култура в конкретния случай трябва да се разбира в Цицероновия превод на старогръцкото понятие пайдея, а именно като обучено и възпитано поведение, което се проявява в цялостната дейност на обществото. В страните, в които добре печелят от културен туризъм, не делят туризма на културен и некултурен, а туристическият бранш е подчинен на първо място на цялостно изграждане на уважение и цивилизовано отношение към туриста (т.е. следват по-горе написаното значение на култура). Придържат се и към едно друго правило – „Не се натрапвай”! Решение на туриста е дали ще ходи по музеи, културни забележителности и прояви, или само ще спи в хотела. Ето, тук се намесва умелата реклама. Но не с билбордове колко е хубав бетонът ни или с двусмислено снимани любимки от долницата на културата. Нашата туристическа реклама е в смисъл „елате в България, за да пиете евтиничко” и всичко става евтино, включително и държавата ни, затова и на барманите ще им чупят главите. Поне да направят реклама, в която барманът е с каска на главата с надпис „ела ме удари по главата”. Търсенето на специфичната ниша за всеки курорт, всяко населено място и дори хотел, е въпрос на професионален анализ от историци, културолози, психолози и специалисти по туристически маркетинг. Тези специалисти, обаче, трябва да знаят какъв туризъм иска да развива туристическият бизнес и обслужващият персонал има ли необходимата подготовка.
Ненатрапването на туриста обаче не означава да го зарежеш да се оправя сам, а да има право на избор, за да не изпита „Стендаловия синром”. Туристическият бизнес в България, не бива да се плаши, че техните гости ще получат „Стендалов синдром” (Стендал пътувал и живял в Италия през първата половина на 19 век и, според легендата, започнал да изпитва уплах от културата. Всички паметници, музеи, произведени на изкуството и архитектурата, културни прояви и пр. му внушавали униние от собственото му незнание и малокултурност). Въпреки огромните възможности, които дават интернета, стойностна и актуална информация няма.
Фокус: Какво липсва на българските исторически и археологически обекти в сравнение с начина, по който подобни обекти са показани по света?
Валерия Фол: Ще си позволя да изброя редовно пренебрегваните у нас, но задължителни елементи, за представянето на културни обекти, включително историческите и археологическите. На първо място е необходимо вече загатнатото по-горе атрактивно, интересно и, подчертавам, достоверно представяне в интернет пространството на български и поне на английски език. Образно казано – липсва приказката. Фактът, че има много древни градежи и съкровища в музеите още нищо не означава. По света е пълно с такива паметници. Те трябва да говорят – кой и защо ги е създал, каква е ролята им в културата на региона, на Европа и на света. На българска територия има достатъчно престижни обекти със световно значение, особено от времето на траките и ранните българи. Всеки иска да улови духа на мястото, в което е избрал да прекара неработните дни. Един град, един район, една страна могат да бъдат разбрани и почувствани, когато се научи повече какво са преживели през хилядолетията. Но веднага бързам да припомня, че патриотарството е винаги гледано с насмешка. Да имаш своето достойнство не означава блъскане в гърдите и стремеж да убедиш другия колко си велик, а уважение към наследеното от предците. Самите музеи трябва да се превърнат в туристическа атракция, за която да се грижат не само общините и Министерство на културата, но и туристическият бизнес.
Липсата на инфраструктура около недвижимите паметници на културата скоро няма да бъде преодоляна. И това трябва да бъде съобщавано предварително от туроператорите на туристите. Туристът не обича да бъде лъган. Липсата на поддръжка е неизвинителна слабост на повечето обекти. В хотелите не се предлагат информационни материали за туристическите маршрути, музеите, обектите, които могат да се посетят, не могат да се купят гидове и карти. Най-често по проекти се правят маркировки, но те след това не се обновяват, отпечатват се информационни материали и след изчерпването им никой не финансира следващо издание. Изглежда българският туризъм залага на принципа на оцеляването на най-подготвените по история, география и ориентиране в екстремни условия – планински или по пътищата. Ако е тръгнал към исторически обект, следвайки някакви препоръки, то любителят на старини и природа е по-вероятно да не попадне на търсения обект. По-вероятното е след като се прибере изнурен от ходене и гладен, никога да не се върне на това и горещо да не препоръчва съответната дестинация. Хотелите са изключително „гостоприемни” и „загрижени” за теглото на туристите и не предлагат пакет храна за желаещите да се разходят пеша сред природата и да стигнат до набелязаната цел, която може и да не е археологически обект, а вековно дърво и/или защитени растения, например. За подготвени водачи, които се наемат почасово, не бива дори и да се мисли.
Фокус: Използва ли се потенциалът на специалистите по история, културология и др. дисциплини при изготвянето на туристически коридори и комплекси в България?
Валерия Фол: Много рядко, главно когато проектната документация изрично изисква участието на специалист. Разбира се, има кметове, които съзнават тази нужда и работят в тясно сътрудничество със специалисти, но не са толкова много. Туристическият бизнес не обича да плаща на специалисти. Предпочитат сами да усвояват парите. За чест на издателите на пазара вече има прекрасни издания на гидове, едни от най-стойностните като съдържание и като илюстрации са на издателство Тангра ТанНакРа, които наемат професионалисти в списването им. Непростимо е хотелиери и ресторантьори да не отделят от печалбите си и да не финансират поддръжката на паметниците и на музеите, да не издават информационни материали и да не продават гидове. В хотелите се предлагат реклами на коли, телевизори, битова техника, вместо на природни богатства и забележителности и на родни продукти за здраве и красота. Вероятно идеята е, че туристите пристигат, за да си купуват коли и да подновят кухненското оборудване на домовете си, а не да видят интересни и непознати паметници, красива природа, да се забавляват и просто да им е приятно, а не да мислят за ремонт у дома. Непростимо е хотелиери и ресторантьори да не отделят от печалбите си и да не финансират поддръжката на паметниците и на музеите, да не издават информационни материали и да не продават гидове, книги и дискове със забележителностите на района и страната. Всички знаем, че в градовете и курортите не се извисяват билбордове с реклама на природни богатства и забележителности, затова е по-добре да не коментираме.
Фокус: Защо толкова често даваме за пример Гърция в начина, по който се представя културно-историческото наследство?
Валерия Фол: Заради всичко, за което говорим, че не се прави у нас. Битовите удобства за туристите са прекрасно съчетани с турове по музеи с обновени и ефектни експозиции, информацията е атрактивно поднесена и туристът има право на избор какво ще посети и прави. И от най-малкия семеен хотел може да се поеме пеша, с автобус, колело, кола по интересен маршрут по избор. Археологическите обекти са експонирани на високо ниво и навсякъде има разказ. Потопяваш се в майсторски поднесен приказен свят. За масовия турист това са популярно разказаните митове и легенди и филмите, които е гледал като дете или възрастен. Вярно, специалистите ще възкликнат, че понякога всичко това е далеч, далеч от историческата истина. Да, така е, но за специалистите, познавачите и обучаващите се е изработено друго ниво, което е не по-малко атрактивно и към което всеки може да се насочи. Трябва да кажа, че Турция е страната, която в много скоро време може да измести другите Средиземноморски дестинации. На територията на Турция са представени множество бляскави древни цивилизации, включително и траки, и паметниците са с висока степен на съхраненост. Държавата и туристическият бизнес влагат много средства за представянето им.
Фокус: Как работите с браншовите туристически организации в България?
Валерия Фол: Говорим на различни езици. Съвсем наскоро във Велинград на конференцията „Музеи и културен туризъм”, организирана по повод 100 години музейно дело в Чепинския край, за сетен път се убедих, че чуваемоста е слаба. С проф. Светла Ракшиева, директор на Националния етнографски музей, се опитахме бавно и методично да обясним какви възможности има във Велинградска община и се радвам, че представителите на общината проявиха разбиране. Представителите на браншовите туристически организации говореха това, което слушам от години, с единствено променено име на населеното място. Те не се чувстват задължени да подпомагат поддръжката на културните институции и обекти. Нека си представим, че от печалбата на всяко едно легло от хотелите във Велинград се отдели по 1 лев от печалбата за година-две, то музеят ще бъде обновен, ще има най-после археологическа експозиция и, разбира се, атрактивен сайт.
Фокус: Кои български исторически и археологически паметници имат най-голям, но неизползван потенциал, да станат туристически обекти?
Валерия Фол: Няма безперспективни обекти. Всеки обект е перспективен ако се разработва по предварителен концептуален план, защото трябва да е ясно как искаме да присъства в туристическия бизнес, и да се изработят специално за конкретния обект продукти на културната индустрия. Трябва последователност в мисленето и действието. От тази гледна точка, като перспективен, но не използван потенциал са Западните Родопи специално Чепинския край, тъй като Велинград като център не е още съсипан от бетонни уродливи строежи, и е с много и интересни археологически обекти. Да не забравяме Брацигово – прекрасен град за развитие та туризъм с малки семейни хотели, невероятно читалище, в което се намира една от най-добрите като акустика зала за концерти и театър, чудесен музей, който може да се обнови, и невероятни археологически обекти. Да не забравяме вътрешна Странджа планина. За съжаление там, където морето целува планината, районът е съсипан. Трънският край е бисер. Липсата на пътища го запази (всяко зло за добро). Лошото е, че прекрасни места като Вискяр планина, рай за делтапланеристи, например, е буквално заплашена от захапката от частни фирми, които искат да я унищожават ведно с многото археологически паметници, за да добиват чакъл. Излишно е да говорим за Плиска и Преслав, там темата е вече болезнена. Надявам се, че по достойнство ще бъде оценен култовият комплекс край с. Старосел. Земята ни е прекрасна и обживяна от хилядолетия и накъдето и да се обърне човек, вижда нещо различно. И, нещо недооценявано. Слабо заселена. Хората от големите градове, а и от някои страни, не искат да виждат много хора и постройки, искат да останат сами, да се потопят в природата и да направят своето малко откритие. Това е една от най-търсените релаксации. В една Холандия, например, накъдето и да погледнеш виждаш хора и градежи. Вярно, прекрасни сгради, но няма планини, реки, не можеш да останеш сам, да общуваш с природата.
Би трябвало да се вземе решение какво ще правим с безценното наследство от предците. Дали ще го крием и ще живеем в нищета, дали ще го разпилеем или ще го използваме разумно, за да постигнем искания от всички ни просперитет.

___________________________________

в. „Дневник“:

Колекционерите спечелиха битката със закона

__________________________________

„Националните богатства” са частни само до границата

С Тодор ЧОБАНОВ, зам.-министър на културата, разговаря Диляна Димитрова

в. Труд

– Каква е ползата за страната ни от избирането на българка за председател на ЮНЕСКО, г-н Чобанов?

– За нас като държава се разкриват големи възможности, защото от много години нямаме добавени нови обекти в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

– Но пък имахме заплаха, че ще извадят Несебър от този списък.

– Тази заплаха продължава да виси над главите ни. Но само с административнонаказателни мерки проблемът няма да се реши. Хората в Несебър трябва да разберат, че е в техен интерес да опазват автентичния облик на Стария град, да спрат с кича по фасадите на паметниците, с безобразното застрояване, с отнемането на територии от морето и изобщо с обезличаването на този уникален паметник.

– За кои обекти ще настоявате за статута “паметник на ЮНЕСКО”?

– Има нагласи, които ни водят до извода, че трябва да предложим значим праисторически обект. За щастие България има голям избор от обекти, които може да предлага – пещери, Карановската могила, островът в Дуранкулашкото езеро, който е бил заселен през праисторията. На него се намира една от първите сгради, построена в света. Да се строи на етажи е необичайно за този исторически период.

– Перперикон има ли шанс да стане паметник на световното културно наследство?

– Не за момента.

– Каква е атмосферата в Министерството на културата след два месеца управление?

– Атмосферата в министерството е работарска. Имаме хъс и амбиции за сериозни реформи. Убеден съм, че ще използваме всяка секунда за решаване на реални проблеми и вече мога да дам първия успешен пример. Беше забавен голям проект за античния стадион на Пловдив за около 2 млн. лева. Проектът е за преекспониране на тази част, която е на пл. “Джумаята”, с премахване на бетоновите ограждения и поставяне на стъкло – красива и много модерна концепция. Спирането беше неоснователно и плод на лоши практики от миналото. Но договорът вече е подписан, финансирането е осигурено от Европейския съюз и проектът ще се изпълнява.

– Как върви реформата в структурите на Министерството на културата?

– В момента тече проверка на архива на НИПК. Той е от национално значение, защото съхранява безценна информация за всички по-важни и по-маловажни недвижими културни обекти. Отсъствието на документи от архива води до разрушаване на културното наследство. А има точно такъв случай – с изчезнали документи на резерват по Черноморието, заради което се е допуснало застрояване на обекта. Имаме много сигнали от граждани за нередности в работата на НИПК – отделяме внимание на всеки.

– Какви промени ще бъдат направени в Закона за културното наследство?

– След разговори с експерти, с нас, народни представители прецениха, че е необходимо да предложат промени основно в две посоки. Първо – ще бъде увеличен срокът за регистрация на частните колекции. И второ – ще има някои административни промени, които касаят по-ясна отговорност по отношение на недвижимото културно наследство.Министърът на културата да стане централен орган, както предвижда философията на Закона за културното наследство. За цялостните бъдещи промени сформираме работната група от около 50 експерти. Те ще се разделят на малки подгрупи от 4-5 специалисти във всяка област, за да изработят предложения. Ще ги внесем около Нова година. Целта е да се отстранят редица нередности и неточности в закона, които спъват работата на администрацията. Ето един пример – в чл. 14 на закона е написано, че министърът на културата упражнява правото на държавна собственост на културни ценности. Но не е уточнено как. Положителното е, че новата част от Наказателния кодекс относно културното наследство е много добра. Предвидено е строго наказание за използване на металотърсачи и пр. уреди без разрешение – затвор, големи глоби. Преди това ние бяхме с най-леките наказания за нелегално използване на металотърсачи в цялата Южноевропейска зона! Българските иманяри бяха в най-привилегировано положение. Но вече ги чака затвор до 10 години.

– Какви са новините за частните колекционери?

– Ще се постараем да изгладим административните спънки за колекционерството у нас. България обаче винаги ще си остане в консервативната Южноевропейска зона. Не се очаква по време на нашия мандат Министерството на културата да предложи внезапна либерализация по отношение на археологическите предмети. Но пък ще има изцяло либерален режим по отношение на съвременното изкуство. То трябва да може да се купува и продава свободно – няма да има никакви ограничения.

– Ще има ли легален пазар на антики?

– Да, но само в рамките на това, което се нарича еднократна регистрация и внос. И то – само на законно притежавани предмети, чиято регистрация тече сега.

– Нещо регистрирано ли е до момента?

– Активността все още е далеч от желаната. Ако до края на срока за регистрация предметите в частните колекции не бъдат регистрирани, когато такива се открият в бъдеще, те ще бъдат конфискувани. В момента има тотална забрана на износа на археология със статута на “национално богатство”. Даже се обмисля още повече да затегнем режима. Тази категория предмети стават по закон държавна собственост в момента, в който напуснат границата на страната без разрешение.

– Как са изнасяни досега частните колекции за изложби?

– Изнасяни са с разрешение за временен износ на министъра на културата, на предишния министър.

– Министерството на културата по времето на Стефан Данаилов даде едно разрешение за частен музей – на братя Бобокови в Русе…

– …и още едно разрешение за частен музей – на Васил Божков. Разрешението за частен музей е официален документ. С него министърът легитимира собствеността на колекцията. В рамките на предишния мандат са издадени стотици официални документи: разрешения за частен музей, за временен износ – в тях има графа “собственик”, регистрации на предмети по реда на т.нар. Наредба № 1. Правени са и изложби – 3 на две лица.

– Дали ли сте срок за отварянето на частните музеи?

– Да, една година. Други молби за отварянето на частни музеи засега няма.

– Кои са най-ценните предмети в частни колекции, за които знаете?

– В българските частни колекции има много предмети с голямо значение. Няма да крия, че част от тях са от културните кръгове на Близкия изток, от Източна Европа, от Средна Азия… Няколко от ритоните в колекцията на Васил Божков биха красили с гордост витрините на всеки световен музей – Британският музей например няма предмети като ритона с лъвска глава, такива има един-два в света! Със сигурност е циркулирал в средите на най-висшата аристокрация по времето на Кир, Дарий, персийските владетели от Ахеменидската династия. Иранското изкуство е сред най-ценните. Тези предмети трябва завинаги да останат в България и да станат напълно достъпни за учените и за широката публика.

– Ще бъдат ли отделени най-сетне средства за попълване на сбирките на държавните галерии?

– При първа възможност. Още догодина ще започнем да отделяме средства за това. Не мога да кажа колко, докато не бъде формиран бюджетът за 2010 г.

– Как върви проектът “Българският Лувър”?

– Ще ви помоля да не използвате понятието “Лувър”, то е запазена марка на друг музей. Засега го наричаме “Квартал 500”. За название ще се мисли по-нататък. Това няма да е просто галерия, в сградата вероятно ще се помещават няколко музейни институции. Кои – подлежи на уточняване. По оперативната програма на регионалното развитие имаме заложен голям довършителен ремонт.

– Издателствата, спечелили субсидии от последната сесия (от април) на Министерството на културата, ще получат ли парите си тази година?

– Съмнявам се. Кога ще стане – зависи от министерството на финансите.

___________________________________________________________

Всичко за продан

Къщата-музей „Яворов” ипотекирана за над 1 милион евро

в. „Новинар“

__________________________________________

Този филм за трагедията на българските археологически обекти трябва да бъде видян.

виж тук „Dateline“

___________________________________________

в. „Стандарт“

Тодор Чобанов, зам.-министър на културата:

Вадим скритите колекции от долапа

Паметниците ни са като хора без паспорт и ЕГН

___________________________________________________________

в. Новинар

Адекватни ли са културните ни закони на европолитиката?

проф. Емил Янев

Нуждаем се от документ с нова философия и практически подходи

Адмирирам вестник „Новинар“, който предоставя страниците си за открито и широко публично дебатиране на приетия вече Закон за културното наследство. Разбира се, този дебат щеше да има по-голям обществен ефект, ако беше се провел преди приемането на закона, за да се чуят от всичките гласоподаватели гласовете на специалистите, а не само на депутатите, които в случая заеха страната на неспециалистите!

За да бъде още по-полезен, уместно е в дебата да се добавят още Законът за меценатството, Законът за авторските права и сродните права, Законът за народните читалища и Законът за закрила и развитие на културата, тъй като, въпреки че са тясно свързани един с друг, някои техни клаузи не са синхронизирани нито по между им, нито с други законови актове, приети от Народното събрание през последните 20 години! Открито трябва да се каже, че цитираните закони, които трябва да служат за основа на българската културна политика, в голяма степен не са адекватни на европейските културни практики, имат овехтяла философия и нямат съвременно европейско звучене.

целият текст

в. „Капитал“

От Димитър ПЕЕВ

Как ГЕРБ подкрепи интересите на едрите колекционери на антики

Това е една история за скрити богатства, откраднати съкровища, разровени гробници, много лицемерие и още повече пари. История, в която държавата заедно с шепа учени идеалисти се опитва да въведе ред на пазара на антични предмети и да намали иманярството до приемливи размери. История, която често се превръща в драма, защото съпротивата срещу техните действия е силна и добре организирана.
Ако сте следили новините през последните дни, сигурно сте видели част от последния епизод в тази драма. Един от първите законопроекти, внесен от ГЕРБ в новия парламент, беше за изменения в Закона за културното наследство. Накратко, промяната разрешава на собствениците на особено ценни находки да не доказват произхода им, както и да търгуват с тях, макар и само в България. В сегашния си вид законът предвижда тези антики (със статут на национално богатство), за които не може да се представи „официален документ“, да останат при притежателите си, но те да не могат да ги продават. ГЕРБ предлага да отпадне думата официален и собствеността да се доказва с какъвто и да било документ. Това им донесе обвинения, че защитават интересите на едрите колекционери, които наистина са единствените печеливши от промяната в закона. До момента критиките не впечатлиха особено новите управляващи. Измененията на закона бяха приети миналата седмица на първо четене в парламентарната комисия по култура.
За да разберете защо промяната облагодетелства точно едрите акционери, трябват малко обяснения за мътния свят на иманярството и търговията с антики.

Тъжна история
За археолозите България е част от южноевропейския пояс държави, които са изключително богати на древни находки. На територията на страната през различни епохи са оставяли следи няколко цивилизации и оцелялото от тях днес може да се продаде за много пари на вътрешния пазар и за още повече пари извън България. Това заедно с хлабавите закони през последните години превръща търсенето на ценности в сериозно и много привлекателно занимание.
Преди 1989 г. тогавашните иманяри, наричани още малджии, са копаели предимно за заровени съкровища, като например легендарното имане на Вълчан войвода. Вредите от тях са по-малки, защото почти всички биват хващани. Дейността им е строго следена от Държавна сигурност, която осъществява и контролиран износ на ценни предмети за аукциони в Западна Европа. След 1989 г. с антиките вероятно се случва това, което става и с други контролирани от ДС дейности като производството на амфетамини и контрабандните канали – те минават в частни ръце. Преки доказателства за това няма, но е показателна историята на бившия шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов. Това управление се е занимавало с борбата с иманярството, а малко след 1989 г. Димитър Иванов става един от известните колекционери на антични предмети.
В последните 20 години нелегалното търсене на антични предмети не просто се увеличава. Иманярството се превръща в занимание на изненадващо много хора. Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията, който цитира източници от полицията, броят на тези, които търсят незаконно антики, варира между 100 хил. и 250 хил. човека. Голяма част от тях са аматьори и според доклада професионалистите са няколко хиляди, изключително добре организирани.

целият текст чети от тук

Паметна плоча поставена до храма на връх Каймакчалан – Македония

Без коментар

Пъзелът културно наследство

в. Дума, Велиана Христова

Разхлабват примката за колекционери на антики

в. „Дума“

Велиана Христова 04 Септември 2009, брой 202 МК подкрепя промяна в закона за наследството, археолозите предричат разгул на 300 000 иманяри
Нова вълна противоречия около Закона за културното наследство избухна вчера, след като представители на археологическата гилдия се обявиха срещу подготвяните промени в приетия през март т.г. закон. Двама депутати юристи от ГЕРБ от Варна – шефката на комисията по културата в НС Даниела Петрова и Пламен Димитров, са внесли проект за изменения в закона, според които от института за паметниците на културата, популярен като НИПК, се отнемат контролните функции за опазване на паметниците и се прехвърлят към МК. Освен това според проекта, колекционерите, които имат движими ценности с ранг на национално богатство, вече ще доказват собствеността си върху тях не с официален документ, а просто с документ. Втората поправка предизвиква голямото ни  притеснение, тъй като колекционерите ще могат да стават собственици на археологически находки, купени от иманяри, с каквото и да е „махленско“ и фалшиво свидетелство за покупко-продажба, каза директорката на Националния археологически институт с музей при БАН ст.н.с. Маргарита Ваклинова. Атаката е срещу контрола на държавата върху движението на ценности национално богатство, отбеляза тя. Според археолога доц. Тотко Стоянов, зам.-декан на Историческия факултет на СУ и председател на Асоциацията на българските археолози, такова бързо посегателство на парче върху един трудно изработен закон, преди дори да са влезли в сила разпоредбите към него, работи за разграбване на археологическото наследство. С отпадането на официалния документ за придобиване на антики и замяната му с какъв да е, държавата на практика се лишава от възможността да контролира движението на ценности и се събарят цялата система на закона и смисълът на регистрирането, обясни той. Никой вече няма да може да спре порочната верига иманяри-прекупвачи-колекционери. Ст.н.с. Людмил Вагалински, зам.-директор на НАИМ-БАН, археологът Георги Нехризов, ръководител на Археологическата карта на България, и Калин Димитров от Института по тракология в БАН подчертаха, че в закона има недоработени текстове и несъвършенства, но единственият интерес на лобитата се върти около отпадането на правилата за контрол върху прекупени от иманяри предмети. Колекционерите ще е лесно и търсенето от тяхна страна ще предопредели ново развихряне на 300 000 иманяри у нас. Учените възразиха и срещу замисленото отпадане на контролните функции на НИПК и прехвърлянето им към министъра на културата, без да е ясно кой в МК ще върши контролната дейност и как. Евентуална отмяна на регистрирането на ценностите означава, че не може да се определи кое е национално богатство и кое не, е мнението на НАИМ по жалбата на омбудсмана Гиньо Ганев, който пък внесе в Конституционния съд възражение, че с изискването да се доказва собственост на вече притежавани предмети било посегателство срещу частната собственост. Задължението да се доказва откъде колекционерът е придобил археологическа находка, тя да не може да се търгува свободно и държавата да има правото на пръв купувач са европейска практика, обясни Ваклинова. Никъде не може да се узаконяват прекупени от иманяри находки с основанието, че са владени в течение на 5 години (по давност), заяви тя. Археолозите казаха, че никой не е искал мнението им за поправките, нито пък някой от тях е включен в групата за промени в закона, която е назначил министър Вежди Рашидов. Също вчера МК излезе с обяснение, че НИПК не се закрива, а с цел оптимизиране на административните структури контролните му функции минават към министъра на културата. Министерството на културата подкрепи със свое становище законопроекта, внесен от двамата депутати на ГЕРБ, се казва в съобщението. Групата по закона сега се сформира и в нея ще бъдат включени широк кръг представители на експертните общности и гражданските организации, съобщават от МК. Зам.-министър Тодор Чобанов: Споделям страха на археолозите, има риск от фалшиви документи за придобиване. Обаче това е по-малкото зло, отколкото да се провали еднократната регистрация на антиките, предвидена до 6 месеца в закона. У нас нито един паметник досега няма официален документ за собственост, така че искането да има официален документ по принцип е неработещо. А фалшивите документи при всички случаи ще ги изловим и ще ги дадем на прокурор. Иначе не се знае какво ще измислят, за да бламират закона изобщо. А трябва да запазим него и философията му. НИПК пък сега хем си дава задачи, хем ги изпълнява, хем ги контролира, добави той. От архивите там били изчезнали много документи на паметници, установила проверка от МК.

Археолози: Зад промените в закона за културно наследство стоят силни лобита

в. Дневник

„С отмяната на изискването за официален документ притежаването на културни ценности ще може да се доказва с махленско свидетелство. Това е неуважение“. Така  директорът на Националния археологически музей към БАН Маргарита Ваклинова коментира предложението от Закона за културно наследство да отпадне изискването колекционерите да представят с официален документ ( документ, издаден от държавна институция като министерство на културата или митническата администрация, или пък решение на съд).

Внесената промяна от председателя на комисията по култура Даниела Петрова (ГЕРБ) и съпартиеца й Павел Димитров означава, че за да се признае някой за собственик на антика, е достатъчно да покаже например договор за покупко-продажба от частен колекционер или от аукционна къща.

„Зад промените стоят много силни лобита. Проблемът е, че група хора смятат, че тяхната собственост е неприкосновена, и те се опитват да я защитят по всякакъв начин.“ Това заяви Тотко Стоянов, шеф на Асоциацията на археолозите и зам.-декан на Факултета по история в Софийския университет. Според него се прави опит поправките да се направят на тъмно и на парче, като дори още по закона няма издадени наредби.

Археолозите се обявиха и срещу оспорването на текстове пред Конституционния съд. Според тях така държавата ще загуби контрол върху ценностите, които са културно наследство.Те смятат, че членовете, за които е внесено искане, не нарушават по никакъв начин правото на собственост, както се твърди.

Според археолозите закриването на Националния институт за паметниците на културата (НИПК), което също е заложено в предложените промени, е обезпокоително. Огромната част от дейността на НИПК е свързана с недвижимите културни паметници, като повечето от тях са археологически и всеки ден страдат от набезите на иманярите, заяви Стоянов.

Възстановяват българската църква „Св. Никола“ с училище в Лозенград

03 септември 2009 | 12:13 | Агенция „Фокус“

София. Възстановяване на българската църква „Св. Никола“ с училище в Лозенград (днес Кърккларери – Турция) ще предприемат от Съюза на народните читалища и Сдружение „Кръг Будител“, стана ясно на пресконференция, предаде репортер на Агенция “Фокус” . Около 200-250 хил. евро са необходими за цялостната реставрация, каза арх. Васил Китов – ръководител на реставрациите на българските църкви в Одрин. По думите му българското културно наследство в Турция трябва да бъде описано, за да бъде реставрирано и запазено. Пламен Крайски – председател на Сдружение „Кръг Будител“ посочи, че предложението за тази реставрация е прието от проф. Божидар Димитров – министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина. Получено е уверение от министъра за пълното му съдействие по проекта. За инициативата е уведомен и Вежди Рашидов. Крайски каза , че с 40% са се увеличили паричните потоци в бюджета на Лозенград от българи, посетили града. Той обясни, че църквата „Св. Никола“ е била затворена и иконите й са били разглобени през 1934-1935 година. На базата на културна спогодба между България и Турция ще се разработи проект, в който ще се опишат запазените културно-исторически български обекти в Одринска Тракия и ще се вземат решения за тяхното укрепване, посочи Крайски. По думите му Лозенград се намира на много посещаемо от българите място по пътя към Истанбул и има споразумение между българската и турската страна за изграждане на жп линия по този маршрут.