ЮНЕСКО ОФИЦИАЛНО ОБЯВИ НЕСТИНАРСТВОТО ЗА СВЕТОВНО НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Архив
Всички публикации за месец септември, 2009
Още един български знак в Одринска Тракия
Църквата “Св. Никола” в Лозенград
След успешната реализация на възстановяването на българските църкви „Св. Георги” и „Св. св. Константин и Елена”, както и след откриването на българско читалище и Информационно-образователния център в Одрин съвсем естествено дойде идеята да се погрижим и за други български старини в Турция. Предстояща е реставрацията на нашия метох в Истанбул, а стана известно, че истанбулската управа е дала разрешение да се работи и по ремонта на църквата ни “Св. Стефан”.
Благодарение на находчиви студентски наблюдения стигнахме и до една великолепна сграда в Къркларели, както днес се нарича Лозенград. Това е родното място на първия български екзарх Антим I и на още много културно – просветни и революционни дейци. Дори и на Вазовия герой Бойчо Огнянов от “Под игото”. Тук е един от центровете на Илинденско-Преображенското въстание. Градът е свързан и с успешните бойни действия на българската армия през Балканската война. Както разказва историята, кавалерията ни е “минала в галоп и продължила за Люлебургас”. Тогава се създава и временно управление, като губернатор е ген. Георги Вазов, брата на народния поет Иван Вазов.
В квартала Яйлата, където са запазени много старинни къщи, вниманието ни привлича от една великолепна фасада на двуетажна сграда. Входът й е бил затворен с масивна двукрила дървена врата, а от двата кръгли прозореца вътре пестеливо е прониквала светлината. Вторият етаж е осветяван от пет прозореца, вписани в арка, носена от елегантни колони. Над тях има още един кръгъл прозорец. Сигурно някой ще запита защо обръщам внимание на тези факти. Защото така оформена, фасадата пряко кореспондира с фасадите на характерните за края на ХІХ и началото на ХХ век архитектурни решения на църквите.
Оттук обаче се заплете и интригата за идентифицирането на тази сграда.
Сред жителите на града тя е известна като “българската църква”. Някои обаче изказват и съмнения, като определят сградата и като винарна, и като молитвен дом. Всичко това се допълва и от факта, че входът е от източната страна, а не от западната, както е по православния канон. На всичко отгоре сградата е и двуетажна, и поне в момента не се очертава абсида. Почти бяхме налегнати от разочарованията, когато се установи, че над западния прозорец са изписани инициалите на Христос – ХС. Прозорецът е увенчан от декоративна украса, изработена от вертикално поставени малки тухли. В най-високата точка на арката украсата прекъсва и именно тук е поставен божият инициал.
По спомените на редица български свещеници, родени в района успяхме да установим наличието на три български църкви в Лозенград. Тези сведения се потвърдиха и от архива на Българската екзархия. Стана ясно, че катедралната църква „Св. Спиридон” се е намирала в центъра на града и е просъществувала най-дълго, вероятно до 50-те години на ХХ век. Другата църква, „Св. Атанас” е разрушена рано, може би след Балканската война. Така във фокуса на предварителното проучване попадна третата църква „Св. Никола”, която се е намирала в т.н. „горна махала „Св. Никола”. Наред с това разбрахме, че в града е имало и три училища – две начални и едно класно (прогимназия). За подпомагането на едното от тях – “Преображение”, изградено през 1882 г. е разиграна дори лотария с първа награда от 500 гроша.
Но да се върнем на църквата “Св. Никола”.
Теренът, върху който тя е изградена, е дарен със султански ферман и е повече от 2.5 дка. Самата постройка е заемала 455 кв. м., а в останала част от двора е започнат строеж и на нова голяма църква от дялан камък. На първия етаж се е намирал молитвеният дом. Как е изглеждал, днес не знаем. По тясна дървена стълба се е стигало до втория етаж, където е имало две класни стаи и една малка за учителите.
Вълнението ни беше голямо, когато благодарение на колегите от Държавна агенция “Архиви”, в ръцете ни попадна един от училищните дневници със старателно изписаните имена на учениците. От него научихме какви предмети са изучавани и какви пособия е имало в класните стаи. Вниманието на училищното настоятелство в града е било насочено и към хигиената в училищата. Специален контрол е осъществяван за площта и обема, които се полагат на един ученик, като посочените норми по нищо не се различават и от валидните днес. Описвано е дори състоянието на тоалетните.
Другият великолепно запазен документ е книгата за приходите и разходите на църквата “Св. Никола”. В нея свещениците са отбелязвалии всички приходи от продажба на свещи и от “дискос”(даренията), а също така и как са изразходвани те.
След Балканска война от Кърк Клеси (“40 църкви”, тогавашното турско име на Лозенград) българското население е прогонено бавно и мъчително. Изселени са и хората от околните села. Имуществото е разпределено след живеещите там и новозаселилите се турци. Българските църкви и училища обаче са запазени и те продължават да служат на малкото останали нашенци. За кратък период по време на Гръцко-турската война 1919 – 1922 г. Одринска Тракия е под гръцка власт. При оттегляне на гръцките войски и изселването на гръцкото население ставаме свидетели и на един жалък факт. Имуществото на българските църкви и училища е разграбено. Специална комисия от свещеници ни е оставила ценен документ, който свидетелства за този факт. В протокол са описани всички църковни и училищни вещи, които са били откраднати – икони, кръстове, книги, столове и какво ли още не. В следващите години продължават да функционират катедралната църква “Св. Спиридон” и църквата “Св. Никола”. Запазено е и едното от училищата.
По последни данни, открити в българските архиви, имотът със църквата “Св. Никола” е отнет през зимата на 1935 г. Запазени са разписки, които свидетелстват за платените от архиерейския наместник йеромонах Висарион пари по пренасянето на църковното имущество. Тогава е открадната и камбаната на църквата, която турската полиция упорито издирва. Това са и последните дни на един център на българската духовност в Лозенград.
Днес градът се развива бързо и успешно. Ако попиташ някой жител от бившия Бургаски окръг къде се пазарува най-евтино, той ще ти отговори “в Лозенград”. И това не е случайно, защото от нашата граница при Малко Търново до магистралата Одрин-Истанбул изграден е великолепен път. Впечатленията, които донесоха проф. Стоян Денчев и арх. Китов от срещите си с кмета на Къркларели са обнадеждаващи. Изразена е готовността им за съдействие при цялостното изучаване на този паметник и неговото възстановяване.
Сдружение “Кръг Будител” и Съюзът на народните читалища вече изпратиха аргументирано предложение до проф. Божидар Димитров, министър без портфейл да се направи необходимото за възстановяването на църквата “Св. Никола” и българското училище. Перспективата за извършването на този родолюбив акт и възможността да се създаде един нов културно-информационен център са съвсем реални. Ще ми се да вярвам, че тази инициатива ще бъде подкрепена и от широката българска общественост.
от Пламен Крайски
Текст на предложението до министър Божидар Димитров – изтегли от тук Lozengrad_BDimitrov_1