Позиция на Сдружение “КРЪГ БУДИТЕЛ” от 01.12.2008 г .

ОТНОСНО: Проекта за Закон за културното наследство

Уважаеми г-н Пирински,

      Сдружение “Кръг Будител” проведе на 9 септември 2008 г. в Софийския университет “Свети Климент Охридски” широко обществено обсъждане на гласувания на първо четене проект за Закон за културното наследство. То беше предизвикано от професионалната и обективна констатация, че в Законопроекта и при най-добро желание не могат да бъдат разпознати следните задължителни качества:

– Закон, отговарящ на съвременните реалности и кореспондиращ с европейското законодателство;

– Закон, отчитащ процесите в глобализиращия се свят, осигуряващ перспектива за развитие;

– Закон, действително защитаващ националното ни културно-историческо наследство и ограничаващ иманярството и незаконния износ;

– Закон, подпомагащ децентрализацията и даващ възможност за развитие на процесите по изследване и социализация на културно-историческото ни наследство;

– Закон, зачитащ правото на собственост;

     Наред с това отчетохме отрицателната реакцията на законно регистрираните и завоювали своето място в обществото ни неправителствени организации. Внимателно отбелязахме и паразитния шум, създаван нарочно около проекта за закон, както и противодействието от страна на заинтересованите да няма нов закон. Констатирахме също, че г-цаЧиловаи други представители от групата на вносителите се опитват да манипулиратобществеността, като изместват фокуса към проблема за частната собственост върху колекции от културни ценности и по този начин се прикриват други, далеч по-съществени недъзи на проектозакона. Нещо повече, от страна на вносителите се извършват действия на дезинформация в обществото за това кой и как е участвал в изработванетона проекта или части от него. Спекулира се с имена и организации, с които са правени консултации, но не са дали знак за съгласие изцяло по текста или в частност за някои глави.

     Категорично отрицателни мнения по законопроекта изказаха и Съюзът на български архитекти, Центърът по архитектурознание на БАН, Националният комитет на ИКОМ към ЮНЕСКО, музейни работници, учени, експерти и др. Сериозни възражения по гласувания текст изказа и Консултативният съвет по законодателството към Народното събрание.

     Като резултат от проведените обсъждания и изразените отрицателни становища Комисията по култура създаде Работна група, която да направи предложения за корекции на текста в подготовката му за гласуване на второ четене. Независимо от направеното обещание, че ще разполагаме с три седмици, в които подробно да продължим анализа на текста, съдържащ повече от 250 члена и параграфа, получихме едва пет работни дни.

     Въпреки нашето отрицателно становище по философията и нормите на този законопроект, водени от убежденията си, че е необходим нов закон за културното-историческото наслед-ство приехме поканата да участваме с двама представители в заседанията на Работната група. Предложихме корекции на редица текстове, които бяха обсъдени и някои от тях приети. По-съществените са:

–         Включването на националния културен институт Център по подводна археология към Министерството на културата като част от системата за проучване и опазване на културното наследство, намиращо се под вода;

–         Признаване на Българската православна църква и законно регистрираните вероизповедания като субекти, които притежават културни ценности и са включени в системата за неговото опазване;

–         Включване в категоризацията на културното наследство на литературното и индустриалното наследство;

–         Признаване правата на неправителствените организации и на колекционерите да извършват своята дейност;

–         Признаване правото на музеите да създават свои научни групи;

–         Създаване на възможност археологически обекти, които са в процес на проучване да бъдат отдавани на концесия, с оглед тяхното финансиране извън обема на средствата, планирани в държавния бюджет ;

–         Премахване ограничението търгове с културни ценности да се извършват само от акционерни дружества;

–         Съществено завишаване на санкциите на длъжностни лица, нарушили с действията си нормите на този закон.

 

            Наред с това законопроектът запази редица съществени недостатъци:

–         Лоша структура, голям обем, тромави и двусмислени текстове, голям брой допълнителни наредби (повече от 18). Една и съща материя е разпръсната на различни места. Различни по своя характер културни ценности се поставят в еднакви условия на опазване.

–         Неравнопоставеност на различните видове културно наследство, като акцентът е поставен изключително върху архитектурното и археологическото. Поставяне под общ знаменател на антични паметници и антикварни предмети.

–         Отказ от признаването на българския език и писменост за културно наследство и необходимостта тяхната защита да се регламентира с отделен закон;

–         Отказ да се посочи, че нематериалното културно наследство се нуждае от отделен закон;

–         Неясни правила за търговия с културни ценности;

–         Неравнопоставеност между различните видове собственост в областта на културно наследство;

–         Лишаване от възможността общинските съвети да управляват археологическите обекти на територията на общините си;

–         Неясна система на концесиониране на археологически паметници;

–         Липса на регламент за възмездно обезщетяване на собственици, в чиито имоти са открити недвижими археологически ценности, публична държавна собственост.

–         Липса на изчерпателна разработка на глава “Музеи”;

–         Неясен статут на регионалните музеи;

–         Изключително неясна и неефективна система за финансиране на регионалните музеи – чрез общината, на чиято територия се намират, чрез субсидия за държавни дейности и “вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните музеи развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети”;

–         Възлагане единствено на националните и регионалните музеи идентифицирането на културни ценности, което от една страна ще затрудни тяхната редовна работа, а от друга елиминира възможността това да се извършва от общински музеи с квалифициран персонал;

–         Ограничаване на финансирането на системата по опазване на културно-историческото наследство чрез изземане на средства от нея;

–         Липса на ясно определение за иманярството – “другата археология” и системата за борбата с него;

–         Недостатъчното регламентиране на института на независимия експерт, на който в обществото предимно се крепи дейността по експертизата, идентификацията и автентификациятав много европейски страни;

–         Силна рестрикция, която определено ще доведе до укриване, изнасяне в чужбина и разпродажба на паметници на културата, каквито факти наблюдаваме в съседни и други европейски страни с рестриктивно законодателство в тази област.

 

       Необяснимо за нас остава прекомерното бързане от страна на председателката на Комисията по култура – г-ца Чилова, за внасяне на проекта за второ гласуване. Първото гласуване беше извършено в условия на напрежение в Народното събрание по повод вота за недоверие към правителството. Сега обстановката е също напрегната – работи се върху особено важните данъчни закони и бюджета на страната в условия на световна икономическа криза. Притеснение буди и фактът, че отделните текстове се гласуват на заседанията на Комисията по култура с възможно най-малкия кворум от 1/3.

       Особената важност на този закон за защита на националното културно богатство и значението му за националната ни идентичност е в основата на позицията ни, че е необходимо той да бъде обсъден в Правната комисия при Народното събрание и да бъде гласуван на второ четене в спокойна обстановка след като депутатите имат възможност по-задълбочено да се запознаят с него.

       В никакъв случай този закон не трябва да бъде превръщан в знаме на партийни и псевдопатриотарски изяви и отчети. Не бива, също така, да се смята че в този си вид ще послужи комуто и да е да убеди ЕС, че в Република България се води ефективна борба с организираната престъпност в тази сфера.

       Сдружение “Кръг Будител” ще направи отново широко обществено и професионално обсъждане, а след неговото приемане ще организира постоянен мониторинг върху прилагането му.

       Поддържаме мнението си, изразено с нашето Становище от 9 септември 2008 г., че новият закон за културно-историческото наследство не бива да бъде инструмент за репресия на българските граждани и за потискане на конституционните им права. Той следва да стимулира създаването на устойчива политика за издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство и да санкционира само онези, които нарушават законите и вредят на обществените интереси.

 София,  01 декември 2008 г.       Сдружение “Кръг Будител”