Списание „БУДИТЕЛ“

Свети Иван Рилски – славата на София и цяла България

Доц. д-р Пламен Павлов

Своеобразен патрон на българското будителство, на самия Ден на народните будители, е нашият национален светец и небесен застъпник Йоан (Иван) Рилски. При учредяването на празника през 1922 г. за негова дата е взет “Очов ден” (“Денят на Отеца”) – именно денят на светеца 19 октомври, по нов стил – 1 ноември. Това не е случайно – в продължение на повече от едно хилядолетие св. Иван е почитан като небесен покровител на българския народ и държава. В народната памет Рилския чудотворец е образец за себеотдаване, безсребърничество, за любов към ближния и Отечеството. В своя “Завет” св. Иван ни е оставил послания, които са красноречиви за неговата мъдрост и човеколюбие:

“Най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини…”;

“Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение…”

В своето писмо до цар Петър (927-969) светецът казва:

“И макар да е писано: “Държаватта на царя е богатството”, но то е да го употребява за оръжие и войнство, не за своите сладости – а най-вече за сакатите и бедните, за голите и бездомните (…) Не се уповавай на неправдата, не желай грабителство! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички…”

Култът към обичания български светец е отразен в многобройни паметници – стенописи, икони, литературни творби. Сред тях са т.нар. Народно житие, житията, написани от Георги Скилица, св. Патриарх Евтимий Търновски, “Рилската повест” на Владислав Граматик, житието с похвала от Димитър Кантакузин (ХV в.) и др. Известни са и гръцки жития на св. Иван Рилски, отразяващи проникването на неговия култ в целия православен свят. Св. Иван Рилски и днес е дълбоко почитан от българския народ. Името му носят десетки православни храмове, улици, училища, болници. Заедно с други светци, духовни водачи и национални герои (Кирил и Методий, Климент Охридски, Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов) неговото име олицетворява духовната връзка на българите по света с Родината. Рилският светец е патрон на храмове, параклиси, църковни общини и дружества във Виена, Лондон, Лисабон, Печ (Унгария), Сидни (Австралия), Чикаго (САЩ), Ниагара Фолз (Канада) и др. Църквата почита паметта на великия отец на 18 август (денят на неговото успение), както и на 19 октомври (датата на пренасянето на светите мощи от Средец в Търново).
Защо е необходимо да бъде изграден паметник – параклис на св. Иван Рилски в София?

Прочутият светител е роден около 876 г. в. Скрино, Дупнишко (Кюстендилска обл.). Св. Патриарх Евтимий пояснява за своите читатели, че родното място на светеца е в “...пределите на прочутия град Средец”. След приемането на монашеството в манастира “Св. Димитър” при Бобошево отшелникът търси място за уединение при Земен, по-късно в горите на Витоша, най-накрая – във “Великата Рилска пустиня”. Тези места и тогава, и днес са в пределите на Софийската епархия. Св. Иван и неговите последователи изграждат Рилския манастир “Св. Богородица”. Макар и “извън света”, светецът поддържа връзки с църковния клир и митрополията в Средец. Именно от Средец тогавашният български цар Петър (927-969) потегля към Рила, за да търси съветите на прочутия отшелник. “Като посял добре (…), извършил големи и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост” св. Иван се оттегля в пълно уединение. Като прекарва пет години в близката пещера, на 18 август 946 г. умира.

Св. Иван Рилски е канонизиран от българската църква скоро след смъртта си, а мощите му около 989 – 992 г. са пренесени в Средец. Това става по повеля на цар Самуил и патриарх Герман-Гаврил, резидиращ именно в Средец. След превземането на Велики Преслав и източните български земи от Византия (971 г.) градът за около две десетилетия е средище на българските патриарси. В духа на епохата Самуил съзнава необходимостта от «небесни покровители» и се старае да “укрепи” главните български градове със сакрални реликви. Мощите на св. Ахил от Лариса са положени в базиликата в Преспа (на о-в “Св. Ахил” в Малкото Преспанско езеро, днес в Гърция), а на св. Трифон – от Котор в Охрид.

Пренасянето на мощите на Рилския отец е важен акт за укрепването на българската държавност в края на Х и началото на ХІ в. Средецката служба на св. Иван Рилски е най-ранният паметник в прослава на “всесветото светило на света” и Средечка слава”… Отначало светите мощи са в “епископската църква” – в онази епоха вероятно базиликата “Св. София”, най-големият и представителен храм в града, дал през ХІІІ-ХІV в. днешното му име. Във връзка с византийско-българския двубой мощите на св. Иван скоро са преместени от “Св. София” (тя остава извън крепостните стени на Средец) в дървената църква “Св. Апостол и евангелист Лука”. Този храм се е намирал в района на днешната ул. “Позитано”, т.е. зад градските стени.

В края на ХІ в. мощите на Рилския отец са положени в новоизградена църква на негово име, около която се създава манастир. В него започват да се стичат много поклонници. Тогавашният епископ на Триадица (византийското име на Средец/София) иска да заграби приходите на манастира. На тези намерения се противопоставя неизвестният по име игумен. Упоритият българин отнася случая до самия император Алексий І Комнин (1081-1118), който заедно с подкрепата си дава дарствена грамота в полза на манастира. Със случая се заема известният охридски архиепископ Теофилакт, тъй като през ХІ-ХІІ в. Средецката епархия е в диоцеза на Охридската архиепископия “… на цяла България”.

В средата на ХІІ в. при един обичаен за Средните векове градски пожар църквата понася щети, но светите мощи са спасени. Тогава „известният Грудас, който е от Пеонските планини„, дарява средства за ремонт на храма. Този болярин, по произход от днешна Македония или Черна гора, по онова време живее в Средец. При един своите походи срещу Унгария пред светата ракла се покланя византийският император Мануил І Комнин (1143-1180). Приблизително по същото време пред нетленните мощи е доведен болният византийски управител на Средец Георги Скилица. Знатният цариградски велможа изненадващо оздравява, което го подтиква да напише гръцко житие на великия българин. То е запазено само в старобългарски превод и е най-ранното от известните днес жития на светеца.

В Средец мощите на св. Иван Рилски остават до 1183 г., когато овладелите временно града унгарци ги отнасят в Естергом (дн. Гран). Скептично настроеният към българския светец унгарски архиепископ става причина за поредното чудо, свързано със светите мощи. Ако през ХІІ в. католическият духовник се е усъмнил в православния отец, в началото на ХХІ в. папа Йоан Павел ІІ го величае като пример за подражание вече повече от 1000 години за всички монаси в Европа и целия свят.”

През 1186 г. унгарците връщат светите мощи в Средец. През 1195 г. градът е освободен от войските на цар Асен І (1186-1196). Мощите на рилския чудотворец са пренесени в столицата Търново. Шествието се превръща в тържествен акт на възобновената българска държавност – в него участват тогавашния архиепископ Василий, Светия синод, много монаси и вярващи, както и елитен военен отряд. Мощите на св. Иван са положени в новоизградената църква на негово име на хълма Трапезица. В Търново мощите на св. Иван Рилски пребивават почти три столетия. Благодарение на търновските книжовници славата на българския светец отеква в православния свят. Създаденият в Рила и Средец, обогатен от Търновската патриаршия култ прониква в Сърбия, Русия, Влашко, Молдова, на Света гора Атонска. След завладяването на Търново от османските турци (17 юли 1393 г.), вероятно през двадесетте години на ХV в. мощите на светеца са преместени от Трапезица в малък храм до тогавашната митрополия – църквата “Св. Апостоли Петър и Павел”. През 1469 г. рилските монаси получават султанско разрешение да ги върнат в Рилската обител. В София, последната голяма “спирка” преди Рилската обител, мощите са обект на всенародна почит в продължение на шест дни. Както разказва Владислав Граматик, “…една богата жена, ктиторица…” купува скъпа ракла от негниещо дърво, а мъжът й Георги – “скъп покров” – вероятно същите, които и до днес съхраняват мощите на светеца в Рилския манастир. С София през 1469 г. светите мощи са изложени в тогавашната митрополитска църква – древната ротонда “Св. Георги”, която днес е в двора на хотел “Шератън” и Президентството.
* * *

Връзката на св. Иван Рилски и неговия култ със София е основополагаща. През целия си живот светият отец е свързан със Средечката епархия и местната митрополия. От края на Х до края на ХІІ в., в продължение на повече от двеста години (!) нетленните мощи на светеца се пазят в Средец. В средновековни текстове той е наричан “средечко светило” и “Средечка слава”… Това се е помнело и през “търновския период” от развитието на култа – цар Иван Шишман издава своята прочута Рилска грамота (1378 г.) именно в София.

Парадоксално е, че в продължение на последните повече от 130 години, през които София е столица на България, в града няма достоен знак в памет на нашия национален светец. От местата, свързани с култа, най-важна и сакрална е територията на съществувалият някога средновековен манастир “Св. Иван Рилски”. В него светите мощи престояват близо два века, посещавани са от хиляди поклонници от цяла България и околни страни, вкл. от двама византийски императори и един унгарски крал.

Манастирът се е намирал в чертите на средновековния град, до северозападния ъгъл на крепостната стена и намиращата се там градска порта. Близо са обилните лековити минерални извори, където по-късно е построената голяма баня, т.е. в района на днешния бул. “Мария-Луиза” и ул. “Пиротска”. Вероятно самото изграждане на манастира е във връзка с лековитите извори и сакралността им от древни времена. След гибелта на средновековна България манастирът запада и в крайна сметка е унищожен. Предвид обичайната практика през онази епоха, върху част от територията на манастира през 1566-1567 г. е изградена джамията “Баня Баши”, днес паметник на архитектурата. През 1578 г. преминалия през нашите земи Стефан Герлах съобщава за църква “Св. Йоан”. Това показва, че манастирската църква е продължила да съществува редом с новоизградената джамия поне няколко десетилетия. Според стари софийски предания, за които съобщават акад. Йордан Иванов, акад. Иван Дуйчев и др. автори “…този храм стоял край баните и по-късно бил разрушен от турците...”

Археологическата “картина” в тази част на София е твърде сложна, а точното място на църквата “Св. Иван Рилски” остава неясно. Предвид динамична история на градското строителство в този район средновековните пластове са силно заличени. Днес в столицата практически отсъства дори и най-скромен знак, който да напомня на съвремениците и бъдещите поколения българи за средновековния манастир, посветен на св. Иван Рилски.

Безразличието към съдбата на толкова важно културно и духовно средище, към паметта за миналото на града не би трябвало да продължава повече.

Предвид значимостта на поставения въпрос за съвременна културна среда на София, а и в национален план, най-подходящо би било в района на някогашната обител да бъде изграден паметник-параклис “Св. Иван Рилски”. Той трябва да бъде убедително свързан със съвременната градска среда, преди всичко с бул. “Мария-Луиза”, като същевременно е ориентиран към ул. “Пиротска” и сградата на Банята, днес Музей за историята на София.

Открита ли е средновековната църква “Св. Иван Рилски” в центъра на София? IRIL2

ВИЖ И ТОВА  IRIL3

Камен Боляров – един незаслужено забравен будител

Виж тук IRIL1

7 comments on “Списание „БУДИТЕЛ“

  1. Желая да закупя по-един брои от ваште списания!!!с.Баня Общ.Разлог Област Благоевград Ул.16 Номер 21

  2. Здравейте, председател съм на българска асоцияция „Балкан“ в Мадрид, Испания и искам да попитам как можем да се абонираме за списание „Будител“
    Благодаря

  3. Моля за малко информация за литографията показана в статията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s