2. Из стенограмата от заседанието на НС на 10 12 2008 г.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на 4 декември т.г. се обърнахме с писмо към председателя на парламента с настояване Законопроектът за културното наследство преди второ четене да бъде изпратен и с него обстойно да се запознае Комисията по правни въпроси. Аз съм един от вносителите на този законопроект и в последните две години съм си позволявал да го защитавам публично повече от горещо.
Искам да обърна внимание и да помоля залата да гласува това наше предложение – че този законопроект, освен че предизвиква големи обществени дебати и колизии – нещо съвсем нормално за текст, който изменя закон, който не е променян близо 40 години – той предизвиква и големи спорове в Комисията по културата. Почитаеми колеги, този законопроект променя над 10 други закона, в това число и Наказателния кодекс. Много по-незначителни текстове са били гледани от Комисията по правни въпроси като втора комисия. За мен няма никакво обяснение защо този голям и важен закон не е разпределен на Комисията по правни въпроси.
Почитаеми колеги, ще дам един пример. Изключително важният въпрос – дали в културно-историческото наследство освен публична държавна собственост да има и частна държавна собственост, беше гласуван от 5 души – 2 „за”, 2 „против” и 1 „въздържал се”. С огромното ми уважение към един наш много уважаван колега, към белите му коси, ще кажа, че един от гласуващите по това време спеше. Почитаеми колеги, това е много сериозен проблем.
Ред текстове влизат в колизия с конституционни постановки. На места ние задължаваме, което от гледна точка на опазването на културно-историческото наследство има своята философия и смисъл, частни лица – физически или юридически лица, да се разпореждат с публична държавна собственост. Внасяме доста сериозни обърквания в отношението между местна и държавна власт.
Не на последно място, почитаеми колеги, искам да ви припомня, че преди първо четене – всъщност това е единственият правен анализ, направен на законопроекта като цяло – ни беше раздаден, меко казано, един конфузен доклад на нашия Правен съвет. Това е единственият текст, който е трактовал нашия труд в продължение на две години. Моля, нека този законопроект да не влиза в залата преди да мине през Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли обратно процедурно предложение? Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя обратното процедурно предложение по две причини.
Първата не е свързана с тази материя. Свързана е с технология, която не е добър атестат за който и да било парламент. Миналата седмица по подобен начин изтърбушихме дневния ред. Пета точка беше Законът за прякото допитване. На разговора при Вас в сряда сутринта той стана десета точка, а тридесет минути след това не беше в програмата. Колегата Янаки Стоилов благородно свика онзи ден кръгла маса във Велико Търново, но какво от това?! Тази точка май няма да се върне в дневния ред на Четиридесетото Народно събрание, защото някой не харесва този закон.
Оттук правя плавен преход към този законопроект. Някой не харесва този законопроект. Има ли обаче случай, в който всички в България да са харесвали един законопроект? Стигнали сме до второ четене. Хайде, нека да започнем второто четене. Имало ожесточени дебати. Имаше дебати, възбудени от хора, които имат преки интереси. Нямаше дебати от целия народ.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Темата е за Комисията по правни въпроси.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Питайте народа дали иска да е държател или притежател. Всеки трети българин ще ви каже, че се изживява като обикновен „ключодържател”, но помещението, което си отключва, не е пълно нито с антики, нито с картини. Сега сме докарали един законопроект до второ четене и обявяваме пълна капитулация, пълно фиаско. Казваме, че той не заслужава да бъде четен за втори път в пленарната зала, защото е недъгав, несъвършен, станало е нещо драматично по време на първото четене. С какво Комисията по правни въпроси ще го дообогати? А няма ли опасност тя да го ощети? Аз се доверявам на пленарната зала, след като този текст след толкова много разговори и публикации, а и такава поляризация, каквато не е имало през 1923 г. в България, е стигнал до второ четене.
Предлагам да не посягаме на точката в дневния ред, а в процеса на второто четене ще стане ясно кой крив и кой прав.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Аз не мога да нося отговорност по Наказателния кодекс!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: И аз не искам да нося отговорност, че правим едно нещо, а тридесет минути след това го ревизираме. Кой модерен закон не е засягал десет други?! Така беше и със Закона за спортното хулиганство, така се отказахме да приемем Закон за евтаназията. Все се боим, че ще стане нещо сложно и непреодолимо.
Правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Дилов. Моля всеки да гласува със своята карта!
Гласували 176 народни представители: за 73, против 28, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Има думата господин Дилов за предложение за прегласуване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз съм вносител на този закон. Моля да премислите. Не става въпрос за закона по същество. Повярвайте ми, компетенцията на Комисията по културата не е да промени десет члена от Наказателния кодекс без становище на Комисията по правни въпроси. Това е несериозно. Аз не мога да нося тази отговорност! Извинявайте! Не знам защо неглижираме така работата на наши колеги.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 182 народни представители: за 82, против 32, въздържали се 68.
Предложението не се приема и при повторното гласуване.
Уважаеми колеги, длъжен съм да Ви дам обяснение във връзка с повдигнатия въпрос.
РЕПЛИКА ОТ КА: Гласуването не беше и 15 секунди – прочетете си правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не по-малко от 15 – аз изчаках 16 секунди, иначе гласувалите щяха да станат 200.
Поисках становището на Правната дирекция за предложението на господин Дилов и господин Ватев, Въпреки че е очевидно, че при настъпване на второ четене на един законопроект, никога не сме практикували изпращането му в една или друга комисия.
Господин Дилов е бил участник и в четири – пет заседания на работната група, която е работила по този законопроект. Ясно, че не е нито възможно, нито е процедурно допустимо на този етап, при вече подготвен доклад за второ четене да се връща в Комисията по правни въпроси. Нужно е целият законопроект достатъчно сериозно да се обсъди и при второ четене, да се гласува с пълно съзнание за нормите и за тяхното приложение и, разбира се, да бъдем наясно с онова, което гласуваме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s