Сериозно облекчение за собствениците на антики, които са национално богатство, са на път да дадат от ГЕРБ. В края на миналата седмица председателят на парламентарната комисия по култура Даниела Петрова (ГЕРБ) и съпартиецът й Павел Димитров са внесли поправки в оспорвания повече от две години закон за културното наследство. С тях се отменя едно от изискванията, които предизвикаха най-остри критики от страна на колекционерите и техните застъпници – да се доказва с официален документ собствеността върху културни ценности, оценени като национално богатство. Това означава документ, издаден от държавна институция като министерство на културата или митническата администрация, или пък решение на съд. Внесената промяна означава, че за да се признае някой за собственик на антика, е достатъчно да покаже например договор за покупко-продажба от частен колекционер или от аукционна къща.
Най-сериозни атаки срещу закона предизвикаха именно разпоредбите, според които, ако притежателят на антика, определена за национално богатство, не може да представи официален документ за собственост, той става просто неин държател и няма право да търгува с нея. При споровете около текстовете представители на колекционерите заявиха, че това е форма на скрито одържавяване (за правилата в ЕС – виж карето).
В мотивите към проекта на ГЕРБ за промени в закона не се споменава защо се заличава думата „официален“ пред документ.
Тази поправка е прокарана между предложения за изменения, с които на Националния институт за опазване на движимото културно наследство (бившия НИПК) се отнемат административните правомощия и се предоставят на министъра на културата. В института остава научно-експертната дейност, като според мотивите това се прави с цел да се предотврати дублирането на функции.
С проекта ГЕРБ изпълнява и заявеното вече намерение да се удължи с шест месеца срокът за регистриране на частните колекции, който изтича на 10 октомври. Мотивът е, че предишният екип на министерството е забавил инструкцията за регистрация.
Още преди изборите, а и след това представители на ГЕРБ заявиха намерения законът да бъде сериозно реформиран. В същото време зам.-министърът на културата Тодор Чобанов декларира в интервю за „Дневник“, че философията на разпоредбите няма да се пипа. Експерти коментираха вчера, че с изменението се обезсмисля почти целият закон. По неофициална информация се чакат и нови промени, извън вече внесените.
Зад сегашните промени стояли юристи както от Министерския съвет, така и от ресорните министерства, казаха за „Дневник“ източници от правителството. Юристите изказали становище, че с изискването за представяне на официален документ ще се блокира процесът. По техни данни в България едва ли има хора, които разполагат с подобни документи. Още повече след влизането на България в Европейския съюз и облекчаването на митническите проверки. Заради това ценностите щели да бъдат укрити и вероятно изнесени.
Подобно обяснение на промените даде пред „Дневник“ и шефката на комисията по култура Даниела Петрова. Идеята е да бъде улеснен регистрационният режим за собствениците на тези антики, за да не се търсят поводи за укриване, каза тя. По думите й това се прави, за да се извади културното наследство на показ и с цел въвеждането на ред, контрол и регистър. На въпрос няма ли на практика да се получи амнистия за незаконно придобитите ценности Петрова каза: „Не мога да се изкажа чак така крайно и категорично, че става дума за амнистия.“
„Поправката е безобразие и обезсмисля до голяма степен приетия закон“, коментира пред „Дневник“ Тотко Стоянов, шеф на Асоциацията на археолозите и зам.-декан на Факултета по история в Софийския университет. Този текст е един от основните, отпадането му ще върне системата отпреди новия закон и пълната свобода на търговията с антики, които би трябвало да се стопанисват от държавата, смята той. По думите му така няма да бъде постигната и целта за разкъсване на веригата на „безконтролно иманярство“.
Експерти коментираха пред „Дневник“, че аргументът за изваждане „на светло“ на антиките издържа само частично. Той може да се приложи за ценности, които още не са обявени, но не и за описаните в каталозите на големите колекционери експонати, станали известни и на широката публика. Те не могат да бъдат укрити, ясно е кой ги притежава и трябва да бъдат пререгистрирани по новия закон. Според тях, ако облекчението бъде прието, новата регистрация ще е напълно безпроблемна.
Попитана дали не се прави услуга именно на хората, които са описали притежаваните от тях предмети, председателят на комисията по култура заяви, че законът не се прави за някого или за нещо, а е за всички.
„А, ето къде ги стяга чепикът новите управляващи“, коментира един от авторите на закона Атанас Мерджанов от БСП. По думите му поправката обслужва големите колекционери.
Намерението на правителството да поправя закона се разбира и от стенограмата от заседанието на МС от миналата сряда. На него беше обсъдено искането на омбудсмана Гиньо Ганев до Конституционния съд да се обявят за противоконституционни някои от разпоредбите. Макар правителството да не подкрепи действията на омбудсмана, от дискусията се вижда, че министрите просто не смятат, че въпросът е от компетенцията на КС, но всъщност оценяват закона като „много лош“ (виж стенограмата).