Фокус: Г-н Чобанов, как премина конференцията и имаше ли интерес от страна на научната общност към нея?
Тодор Чобанов: Конференцията премина при огромен интерес и с пълната подкрепа на община Виена и на Виенския университет. От България имаше около десет учени, още толкова участваха от други държави – Австрия, Германия, САЩ и др. Събитието бе открито от проф. Д-р Петер Шрайнер, президент на световната асоциация по византийски изследвания.Бяха представени разнообразни доклади на различни теми, всички свързани с културното наследство на София и България.
Фокус: Ще споменете ли някои от българските участници на конференцията?
Тодор Чобанов: Разбира се. Сред тях бяха уважаваните наши учени Маргарита Ваклинова, Венцислав Динчев, Елка Бакалова, както и дългогодишния изследовател и реставратор на Св.София арх. В.Китов, автор на великолепната изложба, която беше представена.
Фокус: Какви бяха темите на изнесените доклади?
Тодор Чобанов: Колегата Марио Иванов например представи забележителните резултати от археологическата кампания през 2010г., свързана с подготовката за строежа на софийското метро. Проф. Ваклинова представи доклад, свързан с развитието на Сердика като раннохристиянски център. Арх. Китов представи доклад, свързан с десетилетните усилия да се реставрира св.София и напоследък свързани с идеята да се създаде подземен музей.
Фокус: Разбрахме, че вие освен да поднесете приветствията на министър Рашидов сте участвал в конференцията и като учен. Каква беше вашата тема?
Тодор Чобанов: Успях да се представя с малка статия – метрично изследване на Св.София от сегашния й пети период на съществуване. Малко са хората, които знаят, че Св.София е петата църква на това място и тази пета църква има уникална по своя характер архитектура. Написах статията за да докажа, че църквата, която познаваме днес, е вероятно изградена под патронажа на император Юстиниан в първата половина на VІ век.
Фокус: Да се върнем към въпроса за подземния музей. Няколко пъти съобщихте през изминалата година, че се работи по създаването на два такива музея. Ще ни кажете ли повече?
Тодор Чобанов: Действително това е една от сериозните задачи пред Министерството на културата – да създадем модерни музеи, отговарящи на най-новите тенденции и на конкретните възможности, които се разкриват. В случая със София метрото ни предостави уникален шанс да разкрием античното и средновековно минало на централната част на града. Тези разкопки ще променят съвсем скоро някои шаблонни схващания в нашата собствена история. Но не по-малко важен е фактът, че откритията ни позволяват да съчетаем метрото като задължителна градска инфраструктура с уникален по своя характер подземен музей, който ще радва българите и техните гости от чужбина.
Фокус: Какво ще представлява този музей?
Тодор Чобанов: От една страна посетителят ще има възможност да се разходи сред запазените антични и средновековни структури – например представителни жилища от античността, частна баня, средновековна църква, а от друга – ще посети истински музей с информационни табла, дисплеи, инсталации и интересни предмети, разположени тематично в подземното пространство. Идеята е да се съчетае движимото и недвижимо наследство по един оптимален начин. Да се изложат предметите на мястото на откриването.
Фокус: А в музея на Св. София?
Тодор Чобанов: Този музей ще бъде посветен изцяло на християнството в София и неговата уникална култура. Акцентът ще бъде върху появата и триумфа на християнството в Сердика, ще се отделя специално внимание на раннохристиянската строителна традиция. В центъра на вниманието ще бъдат и важните личности на епохата като Константин Велки, който особено ценял Сердика. Сред темите на музея ще бъде и т.нар. Сердакийски събор от ІVти век.
Фокус: Споменахте, че през 2011 г. за София има и интересна годишнина, свързана с християнството?
Тодор Чобанов: Действително става въпрос за една интересна годишнина – навършват се 1700г. от издаването на т.нар. Едикт за толерантността от 311г., с който се спрели гоненията срещу християните в Римската империя, започнати от Диоклециан. Едиктът бил издаден в Сердика, откъдето бил неговият автор – император Галерий. Смята се, че този едикт е в основата на Едикта от Милан, с който окончателно се сложил край на гоненията на християни в Римската империя. Има данни, че на една зряла възраст император Галерий започнал да се разкайва за това, което се правело срещу християнството в империята и това го подтикнало да издаде едикта. Интересното е, че вероятно по това време в Сердика управляващите среди вече били приели вярата и е възможно първата църква на мястото на св.София вече да е съществувала. Възможно е и нейното издигане да е свързано по някъв начин със събитията от тези години.
Фокус: Бихте ли ни казали за предстоящия тази година в София през август „византийски конгрес“? Дали съвпадението е случайно?
Тодор Чобанов: Разбира се, че не е. Конгресът, който се провежда веднъж на няколко години, е едно от най-престижните научни събития в света. Ще дойдат стотици учени от всички държави, в които се изучават дисциплини, занимаващи се с Византия. Ще се организират и серия от специални изложби, които ще могат да бъдат посетени от всеки – икони, редки ръкописи, византийски предмети и български ювелирни шедьоври… България не е била домакин на това събитие от тридесетте години на ХХ век и сега ни се падна отново честта. Готвим се усилено.
От 27 до 29 януари във Виена се проведе научната конференция „Сердика – Средец – София. Градско развитие през три хилядолетия“. Конференцията събира учени от цяла Европа и САЩ с доклади по теми, свързани с културното наследство на София и България. В рамките на конференцията бе представена и изложба, посветена на хилядолетното развитие на София, изготвена от арх. Васил Китов. Конференцията се провежда под патронажа на кмета на Виена и министъра на културата Вежди Рашидов. Специално приветствие към участниците бе поднесено и от името на Йорданка Фандъкова, кмет на град София. Агенция “Фокус” разговаря с един от участниците в конференцията – д-р Тодор Чобанов, зам.министър на културата.