Депутатите опряха до бабините грънци

– Искат вето за закона, който сваля картини от кръчми и офиси

– Не ни разбират, друго искаме да кажем, твърди вносителката Нина Чилова

В края на миналата седмица при полупразна зала депутатите приеха един текст в закона за културното наследство, с който оголват стените на ресторанти и банки от всякаква украса. Най-вероятно, без да искат. Или, по-вероятно, без да разбират особено последиците от това, което са написали и гласували.

Ако решите да отваряте механа, много внимавайте с покривките в народен стил или бъклиците по стените. Те внезапно могат да се окажат „културен феномен“ и нямате право да го държите на място, където търгувате с алкохол. Заведенията, които от години излагат творби на местни автори – хем за да освежат интериора си, хем за да ги рекламират, също могат да забравят за това перо от дейността си. И всичко това заради гаф в закон, който най-вероятно е искал просто да каже, че не може да се направи кръчма в Боянската църква или на щанд с маратонки да се продават картини на Златю Бояджиев.
Текстът на спорния член 118 е буквално доказателство за факта, че народните избраници не четат дори онези параграфи, които приемат. Много от тях се гледат единствено от неколцината им автори в съответната комисия, които често пъти просто от неграмотност не съумяват да формулират онова, което искат да кажат. Ако не се намери човек, който да се вгледа в тях по-внимателно и да поиска навременното им редактиране, тези абсолютно скудоумни разпоредби в крайна сметка влизат в сила. А от тях потърпевши стават десетки неподозиращи нищо хора. Подобен пример бе неотдавнашното изискване всички търговци на цигари да се регистрират по ДДС, което остави цели села без папироси.
Новото безумие на народните избраници гласи, че културни ценности не могат да се съхраняват и продават „заедно с други вещи, с които се търгува“. Това на практика означава, че въпросните артефакти не могат да красят офисите на банки, стените на заведения, включително и кафенето на същия този парламент, гласувал абсурдното предложение. Ситуацията става особено нелепа от факта, че в дефиницията си за културни ценности народните избраници са успели да вкарат на практика всичко, което ни обкръжава, без на практика да дадат ясно пояснение какво са те всъщност. Витиеватата им и размита формулировка гласи, че „културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешкото присъствие и дейност, природна дейност или феномен, което е от значение за индивида или обществото и има културна и научна стойност“. Обобщено по този начин, на практика от стените на заведенията падат и картините не само на старите майстори, но и на по-нови автори. Отиват си не само скулптурите, които в някои арт заведения са част от атмосферата, а и бабините грънци, сложени от някой собственик край стената в опит да разнообрази обстановката. Въпреки че вероятно мотивите на авторите са били продиктувани от желанието им да защитят старите майстори и високостойностните исторически ценности.
„Текстът е смешен и показва, че самите колеги не знаят какво гласуват“, коментира депутатът от Движение „Напред“ Бойко Ватев. „Формулировката за културни ценности е написана така, че ако някой селянин оре нивата си и открие стари керемиди, едва ли не трябва да спре работа и да ги занесе в музея. Не се прави никакво разграничение между стойността на предметите“, заяви той. Според Ватев, ако парламентът в крайна сметка не редактира безумния си текст, партията му ВМРО ще призове президента да наложи вето върху него. „Ако трябва, ще сезираме и Конституционния съд, защото това е нарушение на фундаментални конституционни права като правото на собственост“, бе категоричен той.
Шефката на комисията – създател на текста, Нина Чилова, поясни пред „Стандарт“ „какво е искал да каже авторът“ с думите, че този член се тълкува извън контекста на цялата глава за търговия с културни ценности. Според нея той не касае кръчми и офиси, а регламентира как трябва да се съхраняват въпросните артефакти от хора, които имат и друга търговска дейност. „Всички, които извършват търговия с такива предмети, се регистрират и описват. Една картина се съхранява по определен начин. Недопустимо е тя да се продава редом със спортни или хранителни стоки например – за това става дума. Задължението се отнася единствено за търговците на културни ценности“, заяви Чилова.
Въпросният текст обаче никъде дори не намеква, че за ресторанти и банки се прави някакво изключение от правилото. Ако органите по прилагането на закона са буквалисти, те лесно могат да свалят от прозорците на всяка механа даже пердетата с българска бродерия, защото и тя е „свидетелство за човешко присъствие с културна стойност“, както са благоволили да напишат съставителите на закона в член 7, алинея 2.
Този проект буни духовете още от самото си внасяне. Заради други негови текстове още миналата година срещу проекта въстанаха 20 неправителствени организации. В момента обаче върви приемането му на второ четене, почти задължително при полупразна зала.
Стела Стоянова
Руслан Йорданов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s