Отворено писмо до Нина Чилова
от Пламен Крайски, председател на сдружение „Кръг Будител“
Има една крилата фраза, че „пълното изтрезняване води до незабавна смърт“. Познавайки я, Вие решихте да запазите себе си и партията си, като не се вслушахте достатъчно в експертните оценки на проекта за Закон за културното наследство. Погрешната му философия и обърканата структура беше остро критикувана в началото на тази година от специалисти на ЕС. Вие скрихте това критично писмо. Последваха остри забележки от редица творчески съюзи, неправителствени организации и от националната комисия на ИКОМ. Това обаче не Ви спря.
Често удряйки по масата при обсъждането в работната група на Комисията по култура, отхвърляхте разумни предложения с фразата „Това е въпрос на политическа воля“. Единственият съд за политическата воля са изборите. Това го знаете добре, но тогава се броят и политическите трупове. Бях се зарекъл да не намесвам политиката, и това е редно, когато се говори за културноисторическо наследство. Но сега се видя, че Вашата партия започна да търгува с този проектозакон. Многократно предупреждавахме, че с него няма да се измият очите на страната ни в Брюксел. Въпреки това, сега се използват мотиви – „видите ли законът е антикорупционен и така ще се представим по-добре“. Това просто не е вярно.
Знаете добре, че разписаните текстове за идентификация и регистрация, за отдаване на концесия на недвижими културни ценности в този си вид създават условия за корупция. Такива условия създават и текстовете за търговия с културни ценности и ограниченията за организиране на търгове. Съвсем не са безобидни онези части в закона, касаещи охраната на недвижимите паметници, както и на археологически останки, откривани при строителство.
Законът поставя в изключително трудно положение общинските управи, затруднява работа на кметовете. Да не говорим за обърканата система за финансиране на дейностите по изучаване и опазване на културното наследство.
Недъзите на този „академичен“ опит за написване на закон ще проличат неминуемо в практиката по прилагането му, защото беше сбъркан подходът на написването му.
Културно-историческото наследство не може да бъде бранено единствено с голи фрази и патриотарски лозунги. Това Вие правите непрекъснато и се опитвате да заблудите обществеността.
Каква българка и патриотка сте след като отказахте да запишете дори ред, че най-голямата културна ценност на България са българският език и писменост. Със същата културна неграмотност оставихте в проекта само няколко реда за нематериалното културно наследство. Та това са българските песни и приказки, това са нашите легенди, това са нашите танци и обичаи. Те бяха оценени в ЮНЕСКО, но не и от Вас. В бързането си пропуснахте да отдадете дължимото на Българската православна църква и бяхме принудени да Ви го напомним. Пропуснахте Центъра за подводна археология, културен институт с трийсет годишна история, за който също трябваше да се борим. Да не говорим за българските музеи и музеините работици. Но за всичко това се изискват знания в областта на културната политика и разбира се, истинска политическа воля.
Стоте часа, прекарани в работната група към Комисията по култура, ме убедиха, че законът ще защитава повече интересите на определени гилдии, отколкото културните ни ценности. Вие многократно се позовавахте на добрите практики на стария закон, но ги елиминирахте. Вие заблудихте обществото, че в законодателството след Освобождението не е съществувала възможността собствеността да бъде и друга освен държавна. Позовавайки се на гръцкия закон, се опитахте да внесете заблудата, че неговите рестрикции са положителни. Явно не сте чели гръцкия закон или сте чели някой лош негов превод. Защо не се позовахте на едно изследване, кои са неговите положителни и отрицателни страни? Какво е показала практиката по прилагането му?
Всъщност тези въпроси една ли Ви вълнуват. Явно трябва да отчете някаква политическа активност. Но гарантирам Ви, този закон няма да доведе до подобряване на практиката по опазване на културното наследство. Между другото, бих напомнил, че Ваше дело е и Законът за меценатството. Работи ли този закон, госпожо Чилова? Май не!
Нелицеприятни мисли събужда у мен фактът, че процедурно внасяте закона за гласуване в най-трудните моменти от работата на Народното събрание. Лятото, за първо гласуване – по време на вод на недоверие, сега в сложната ситуация около гласуването на бюджета. Защо ли?
Културата на една държава, нейното културно наследство не трябва да се управляват по волята на лични и партийни интереси. Сегашните Ви напъни да търсите подкрепа подтвърждават това, че не сте поставили на преден план националния интерес.
Не Ви призовавам към някакво действие, защото Вие добре знаете кое е то – да изтрезнеете, но знаете и до какво води това.
Желая ви весела Коледа!