Позиция на Сдружение „Кръг Будител” в защита на Храм-костница „Св. Неделя“ в Батак
И ГОСПОД ОТ СВОДА, ПРЕЗ ГЪСТИЯ ДИМ, ГЛЕДАШЕ НА ВСИЧКО ТИХ, НЕВЪЗМУТИМ!
„На колене, любезни читатели, долу шапките. Напреде ни е Батак със своите развалини. Аз призовавам всичко, що е чисто българско, всичко честно и любещо своята родина, да присъства с нас заедно на това българско светилище, на тоя жертвеник за нашата свобода, дето е изляна кръвта на хиляди мъченици, светии, на стотина дребни дечица, на безбройни невинни моми и момци. Батак, славният и злочест Батак! Дали ще се намери българско сърце, което да не трепне от произнасянето само на твоето собствено име? – Не вярвам.”
Едва ли е възможно да се намерят по-силни думи от тези на барда на Априлското въстание Захари Стоянов, с които да се възпее трагедията на хилядите българи, избити в Батак, принесли се в жертва за свободата на отечеството. Тяхната мъченическа смърт ги е превърнала от пет поколения насам в неизменна част от националната символика на българите. Малцина са онези, които поне веднъж в живота си не са се поклонили пред съхранените в лобното им място тленни им останки – проблесващите с матова светлина в църковния сумрак хиляди големи и недоразвити още детски кости, извикващи сълзи в очите на всеки българин.
Покоят на тези мъченици за свободата на народ и отечество днес е нарушен от разгорелите се страсти, породени от несъмнени апетити за сподобиването с още един къс от тялото на изтерзаната Майка България. Какво се случи в последната година, че по градове и села десетки родолюбци организират подписки в защита на статута на историческата църква-костница „Св. Неделя” в Батак, а темата не слиза от емисиите на медиите, като тонът, с който тя се обсъжда често добива френетични нотки? Какво дело доведе до това разбунване на националната съвест?
Епопеята, или поне видимата част от нея, започва със заседанието на Светия Синод на Българската православна църква от март 2011 г., на което е взето решение за канонизиране на Баташките новомъченици. След по-малко от месец решението е приведено в изпълнение – на 3 април 2011 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, по време на Светата литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избитите през 1876 г. в църквата в Батак, са канонизирани. Създателите на плана не губят време. Три седмици по-късно с Решение № 488 от 21.04.2011 г. на Общинския съвет в Батак, председателстван от Ерхан Саатчъ променя статута на имота „Историческа църква” в Батак с обща площ 1037 м2, от които 302 м2 са застроената площ на църквата, от публична общинска собственост в частна обществена собственост (Впрочем такова решение вече е било взето още на 31 март с.г. – № 477; необяснимо е обаче защо се е наложило преповтарянето му.). Само след малко повече от три седмици с решение № 490 от 12.05.2011 г. същият общински съвет дарява святото място на Българската православна църква, по-точно на Пловдивската Света митрополия. На 15 май 2011 г. църквата „Св. Неделя” в Батак е тържествено осветена от пловдивския митрополит Николай.
Но който прекалено бърза, той греши.
В задъхаността на действията си общинарите и моралните им църковни подбудители „забравят”, че още в далечната вече 1910 г. в Батак е бил учреден Благотворителен фонд „Паметник Батак” с основна цел „да запазят старата черква „Св. Неделя” и да я превърнат в един приличен мавзолей, който да възпитава младото поколение в същия дух, със същите заветни идеали и мечти на априлци, и да проявят на дело дълбоката си признателност.” Забравят още, че само пет години по-късно тогавашното общинско ръководство на Батак приема решение, според което Историческата църква-костница в Батак е включена в националния регистър „Светли паметници на свободата”. Забравено и е това, че църквата е превърнатата в музей още през 1955 г. със заповед на министъра на културата, а през 1977 г. е обявена за недвижим паметник на културата, категоризиран с национално значение. Пропуснат е още и фактът, че според закона решението за отписване на културните ценности от инвентарната книга на музея, тъй като са част от експозиция със статут „национално значение”, и още по-малко даряването им на трето лице, в случая Пловдивската света митрополия, по закон може да се вземе само от министъра на културата, но не и от общинските съветници (Решение № 505 от 30.06.2011 г.). Вероятно юридическите нередности около действията на послушните общинари са не едно и две, но за санкционирането им държавата и обществото ни разполагат със съответните органи.
За нас, членовете на „Кръг Будител,” са много по-важни моралните измерения на акта. Обсебването на паметта от Българската Православна църква на жестоко умъртвените хиляди българи, принесли се в жертва за свободата на родината ни България, изличаването на мъченическия им ореол, добит не само заради вярата им в Бога, а по пътя към постигането на народното стремление за независимост, отнемането на блясъка им като един от върховите символи на българската народност, е действие, което възприемаме единствено като дълбоко антинароден и денационализаторски по същността си акт.
Похвално! Написано с грижа и патриотизъм! Осъществява по много добър начин връзката минало , настояще и бъдеще- толкова необходима в настоящия век.За себе си смятам екипа за мои съмишленици . Сам човек трудно постига нещо, за всичко са нужни хора- така казваше покойният ми баща- светла му памет.Подавам ви ръката си,приемете я.
Позиция на Научния съвет на Института за исторически изследвания при БАН за църквата – костница “Св. Неделя” в Батак
15 май 2012
„На заседанието си от 8 май 2012 г. Научният съвет на Института за исторически изследвания при БАН разгледа писмото на Министерство на културата във връзка с промените, направени в църквата-костница „Св. Неделя” в Батак.
С голямо мнозинство беше взето решение да се изрази следното официално становище:
Научният съвет на Института за исторически изследвания смята за основателна преценката, че смяната на предназначението на Старата църква в Батак, от музей в действащ храм, е съвършено неприемлива и се обявява за запазване автентичния вид на този така важен исторически паметник (недвижима историческа и архитектурна ценност с национално значение – Д.В. 1977) и за възстановяване на неговия музеен статут.”
http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0079&n=001080&g=
линк към позицията на НС НА ИИИ ПРИ БАН
http://www.icomos-bg.org/?p=9&l=1&id=154
Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места
ДЕКЛАРАЦИЯ
21.06.2012
До
г-н Росен Плевнелиев
Президент на
Република България
До
г-н Бойко Борисов
Министър – председател
на Република България
До
Негово Светейшество Максим
Патриарх Български и Митрополит Софийски
До
г-н Вежди Рашидов
Министър на културата
До
г-н Петър Паунов
Кмет на община Батак
До
г-жа Даниела Петрова
Председател на Парламентарната комисия по културата, гражданското общество и медиите
ДЕКЛАРАЦИЯ
от
ОБЩОТО СЪБРАНИЕ
на БНК на ИКОМОС
Синовен дълг на всеки българин е да зачита волята на предците и паметта на героите.
Българският национален комитет на ИКОМОС изразява своята загриженост за случващото се с черквата „Св. Неделя” в град Батак – историческа ценност от национално значение, свидетел на едно от най-трагичните и героични събития в българската история – Баташкото клане.
Черквата „Света Неделя” е изградена през 1813 г. с доброволния труд на цялото население на Батак. На 17 (4) май 1876 г., при потушаване на Априлското въстание, в черквата са избити потърсилите убежище около 2000 батачани, а вътрешността й е опожарена. След тази дата черквата никога повече не е ползвана за богослужения – в памет на хилядите жертви богослужението е преустановено и по решение на оцелелите батачани тя е превърната в черква-костница, мавзолей на загиналите. Зад тази инициатива застава целият български народ, Българската православна църква и българската държава: през 1882 г. Министерският съвет предоставя средства за изграждане на нова черква; през 1910 г. в Батак е учреден Благотворителен фонд „Паметник Батак” с основна цел превръщане на храма в мавзолей и място за поклонение; през 1915 г. историческата черква–костница е включена в Националния регистър ”Светли паметници на свободата”; през 1977 г. тя е обявена за исторически паметник на културата от национално значение; през 2002-2008 е извършена реставрация със средства на държавата и общината.
През 2011 г. Българската православна църква канонизира Баташките мъченици. В историческата черква–музей и мощехранителница е извършено прославление на новоканонизираните мъченици и започва ежедневно отслужване на Божествена света литургия. Историческата черква‐музей „Света Неделя”, заедно с мощите на мъчениците е дарена на Пловдивската митрополия.
Връщането на редовно богослужение в храма и разполагането на нужната за целта църковна утвар в храмовото пространство не само драстично променят атмосферата в него, те погазват волята на историческата общност, отстояла своята културна идентичност в едни от най-трагичните събития от българската история. Обезпокоителен е фактът, че намесата в историческия паметник се осъществява в нарушение на националната нормативна уредба и международните документи, ратифицирани от Република България, от представители на Българската православна църква, която е един от основните пазители на националните културни ценности.
Българският национален комитет на ИКОМОС призовава общността на град Батак и цялото българско общество да уважат историческата воля на оцелелите в баташката епопея свои сънародници, Българската православна църква – да преомисли начина на почитане на паметта на баташките мъченици, и българската държава – да предприеме действия за възстановяване на музейния статут на черквата-мощехранителница „Св.Неделя” и за опазването на националната историческа памет.
Изразяваме готовността си да предоставим всестранна експертна подкрепа.
Декларацията е приета
от Общото събрание
на БНК на ИКОМОС
проведено на 14.06.2012г.
ПОЗИЦИЯТА НА КРЪГ БУДИТЕЛ В ЗАЩИТА НА МУЗЕЯ-КОСТНИЦА ГР.БАТАК
ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА
В ПЕТЪК 13.ЮЛИ.2012 В ПРЕДАВАНЕТО НА ТВ СКАТ ,,ЧАС ПО БЪЛГАРИЯ,, ОТ 21.00Ч- ВОДЕЩ ДОЦ.ПЛ.ПАВЛОВ
http://www.blitz.bg/news/article/109524
Кукловодите назначиха нов любимец на дядо Максим коментари/56
4 юни 2011, 22:36
София, България
„Младите пажове“ около дядо Максим ще трябва да се изнесат от митрополията, за да освободят „жизнено пространство“ за бъдещия протосингел на Софийска епархия.
Това е 45-годишният архимандрит Калист, протосингел на Сливенска епархия, който е завършил агрономство в Москва, а баща му ген. Стоян Тонев е бил зам.-шеф на генщаба на българската армия
От няколко дни интригантите в расо не могат да се успокоят, възбудени “до червено” от новина №1 според тях в клира – патриархът си има нов любимец! По думите им обаче той не бил избран спонтанно от 97-годишния глава на БПЦ, а му бил спуснат от “кукловодите”, дърпащи конците на отделните лобита в Синода, пише в. „ШОУ“.
Младичкият, симпатичен и сговорчив Теодор, личен секретар и довереник на Негово светейшество от 3-4 години, трябвало да си стяга багажа и да се изнася от митрополията, за да освободи “жизнено пространство” за своя наследник. Който бил духовник на солидна възраст за разлика от Теди, пред когото дядо Максим споделял своите сънища-знамения и най-съкровените си помисли и планове. Но тъй като новият му приближен №1 ще му бъде спуснат с “парашут”, пословично мнителният патриарх вече нямало да смее да си отвори устата пред него, камо ли да го ползва за свой душеприказчик и компаньон.
“Очаква се всеки момент новата най-силна фигура в близкото обкръжение на Максим да стане архимандрит Калист, протосингелът на Сливенска епархия. Той е на 45 години и е завършил агрономство в Москва.
Мирското му име е Кирил Тонев. Роден е в Симеоновград. Бил е старшина-школник в ШЗО в Плевен, служил е в Стара Загора. Син е на един от най-известните bg-генерали – Стоян Тонев, който в началото на 90-те години командваше най-голямата у нас Трета армия, чийто щаб бе базиран в Сливен. По-късно генералът оглави Сухопътни войски, а в края на кариерата си бе назначен за зам.-шеф на генщаба на българската армия.
Знае се, че Калист дължи бързата си кариера в БПЦ на дебелите връзки на родителя си. С едно вдигане на “червената петолъчка” бе назначаван все на знакови длъжности. Единственото, което му липсваше, бе задължителният монашески стаж, но и това бе уредено – направиха го калугер в манастира “Свети Георги” край Поморие.
Дълго време Сливенска епархия стоя без протосингел не защото нямаше желаещи, а защото дядо Йоаникий не искаше да допуска случаен човек на поста. В крайна сметка явно му е било наредено да одобри “наш Кирчо”.
Калист е психически лабилен,
истерясва и от най-малкия проблем и по това си прилича със Сливенския митрополит. Двамата са си лика-прилика.
Досега обаче протосингелът на Йоаникий се правеше на “умряла лисица”, бе абсолютно непознат за влиятелните лобита в Синода и не блестеше с нищо. Но това е било, така да се каже, под повърхността. Защото зад невзрачната “фасада” на отеца се е криел един завършен кариерист, кроящ наполеоновски планове. Просто се е прикривал, за да не дразни силните фигури в клира, изчаквайки търпеливо своя звезден час. Който най-после удари”, разкриват посветени в църковните потайности.
На Сливенския владика Калист дължал бързото си израстване в църковната йерархия, защото имало традиция протосингелът да е със сан архимандрит. Дядо Йоаникий лично го ръкоположил в архимандритско достойнство, след което “Кирето” започва да си показва зъбките. Една от първите му жертви е викарият на главата на Сливенска епархия Провадски епископ Игнатий, брат на скандалния поп Тодор от “Биг брадър”, отзован наскоро заради гей скандали и търговия с дрога от Москва, където няколко години оглавяваше подворието на БПЦ.
Калист си определил като приоритет №1 да отдалечи максимално съперника си от митрополита и от миряните. Ако съдим по видимите резултати, явно е успял, тъй като на 90 процента от службите се мъдри редом с Йоаникий, а Игнатий никакъв го няма. Даже много пъти служел вместо владиката, което било противоуставно, но кой ти гледа.
След като викарният епископ на дядо Йоаникий като по-висш си позволил да го смъмри наскоро за някакво провинение, Калист избеснял и се заканил, че ще го “навре в миша дупка”, издават наши информатори от клира.
Те раздуват, че след случката протосингелът позвънил на влиятелния си татко и веднага след това на Игнатий му припарило под краката и се наложило на пожар да се изнесе от митрополията. Сега живеел в собствения си апартамент в Сливен и не смеел да се застоява дълго в сградата, където вече свирел първа цигулка архимандритът-агроном.
Стигнало се обаче до “пресоляване на манджата” и параноичният до болка Сливенски митрополит на свой ред започнал да се чувства застрашен от амбициите на Калист. За да пресече влиянието му в епархийските дела, му издействал стипендия от Синода за специализация в Гърция. За да угодят на събрата си, владиците гласуват “за”, без да подозират какъв автогол си вкарват. Попът заминал, но един хубав ден се върнал самоволно и без да даде никакви обяснения, отпътувал към София. Започнал да служи в различни църкви, намеквайки все по-открито, че се цели в поста протосингел на Софийска епархия. Паметливи припомнят, че никога досега най-голямата и влиятелна епархия в България не е стояла толкова дълго без протосингел, откакто Браницки епископ Григорий, човекът на Натанаил Неврокопски, внедрен в най-близкото обкръжение на патриарха, не оваканти длъжността, ставайки втори викарий на дядо Максим, а впоследствие – игумен на любимия му Троянски манастир.
Още със стъпването си на “жълтите павета” Калист си набелязал и приоритет №2 – да извие ръцете и на викарния епископ на Негово светейшество Йоан Знеполски, който още минава за един от фаворитите на Максим.
“Двамата веднага влязоха в конфликт, като Калист се изцепил, че има власт за секунди да разкара Йоан от София.
И ако това се осъществи, купонът ще е пълен. С идването на Знеполския епископ Сливенска епархия ще си има цели два викария, а Софийска остава без нито един.
За да се докопа максимално бързо до заветното протосингелство, архимандритът от Сливен е влязъл в уния с Николай Пловдивски и му е обещал пълната си подкрепа в битката за въжделеното “бяло було” на дядо Максим. Или, по-точно, обещал му е, че никой няма да му пречи, тъй като най-младият български митрополит вече си е подсигурил финансовия гръб в лицето на олигарсите Георги Гергов и Петър Манджуков. Но на финалната права в надпреварата за патриаршеския жезъл не би било лошо да му “паднат от небето” още няколко милиона. Които, шушука се в клира, щели да дойдат от продажбата на мощите на прясно канонозираните баташки мъченици. На първо време Николай щял да ги “косне” на Македонската църква, с чиито служители поддържал повече от приятелски отношения.
“Неотдавнашната визита у нас на втория човек в Руската православна църква /РПЦ/ митрополит Иларион Алфеев, завеждащ външния отдел на техния Синод, не е само по повод канонизацията на мощите, а и да се даде знак на дядо Максим, че Москва още стои зад него и засега оттеглянето му “на покой” в Троянския манастир се отлага.
Освен това Иларион е дал “зелена улица” на дядо Николай за продажба на мощите, а за благодарност е получил една платнена торба, пълна с кости.
Междувременно се разбра, че Николай освен луксозния трон за 150 000 евро за параклиса “Света Марина” е поръчал “на крака” в Марфино и скъпа мощехранителница – и то още преди мощите да бъдат осветени!
Такова количество мощи не притежава нито една църква в света, така че Николай Пловдивски ще стане милионер, ще се почувства напълно независим и като нищо може да отцепи своята епархия плюс Старозагорска, Силистренска, Видинска и Плевенска, за да създаде паралелен на Максимовия синод, оглавяван, естествено, от неговата “скромна” особа. Ясно е, че ще назначи за свой викарий и газещия като валяк конкуренцията архимандрит Калист, който в качеството си на протосингел ще му поднесе на тепсия гласовете на Софийска епархия.
За да изглежда по-възрастен, препатил и мъдър, 42-годишният Николай си боядисва брадата бяла.
Така правят и неговите приближени, подготвяйки се отдалече за “деня Х”, в който ще се събудят новите властелини на БПЦ”, разказват Божи служители.
С изпращането обаче на Браницкия епископ Григорий за игумен на Троянския манастир патриархът, без да иска, помогнал на Пловдивския митрополит, за когото приближеният на дядо Натанаил бил най-голямата пречка, светват ни запознати с проблематиката.
Те твърдят още, че за 4 седмици Николай се е срещал 4 пъти с архимандрит Поликарп, духовен надзорник на Видинска епархия, и 4 пъти с йеромонах Никанор от Гигинския манастир и с игумена на обителта отец Евгений.
“По всичко личи, че това е бъдещият му екип. С избора на тези чернодрешковци дядо Николай удря десетката, защото те са амбициозни, дейни и разтропани и през тях минават много от проектите, финансирани от ЕС.
За силата на дядо Николай говорел най-красноречиво фактът, че патриарх Максим и досега не смеел да махне назначените от своя бивш пръв викарий престоятели на храмове и игумени на манастири в Софийска епархия.
Гавриил Ловчански пък, който повече от година се спряга за най-реалистичния кандидат за поста на дядо Максим, също имал разрешение от Русия да продава мощите на новоселските мъченици. То му било връчено от неговия покровител в РПЦ – митрополит Питирим Сорокин, духовен глава на република Коми. Преди седмица той също пристигна в България по повод преминалото в странна дискретност освещаване на мощите на новоселските мъченици. Дядо Гавриил обаче е бил посъветван да изчака, докато по-младият му колега Николай поизчерпа количествата си, и чак тогава да завърти алъш-вериш с костите, за да им вземе по-висока цена.
ОТЕЦ ДОБРИ ЧАКОВ СЕ ЗАКАНИЛ ДА ОТЦЕПИ СИЛИСТРЕНСКА ЕПАРХИЯ И ДА Я ПРИСЪЕДИНИ КЪМ РУМЪНИЯ
За да направи “дъмпинг” на Пловдивския владика, заминал да продава мощи на светци в САЩ
Като неприкрит враг №1 на Николай Пловдивски засега се очертавал най-вече авторитарният и пословично сребролюбив и.д. протосингел на Силистренска епархия Добри Чаков. Без знанието и одобрението на синодалите той е отнесъл части от мощите на свети Георги, на свети Дазий Доростолски, на свети апостол Варава, на света великомъченица Марина и на света мироносица Мария Магдалина в Диарбърн хайтс, щата Мичиган, където в местната румънска църква “Свети свети апостоли Петър и Павел” епископ Ириней ще отслужи в тяхна чест тържествена литургия.
Нашият свещеник е отпрашил към Америка няколко дни преди канонизацията на мощите на баташките мъченици, за да направи “дъмпинг” на дядо Николай, с когото напоследък не можели да се дишат.
Нещо повече. Преди броени дни отец Чаков се заканил на Пловдивския митрополит, че “ако играе срещу него”, ще отцепи Силистренска епархия и ще я присъедини към Румънската православна църква.
В интерес на истината това е стара мечта на властолюбивия и забогатял неизвестно как духовник, който преди години е бил престоятел на БПЦ в северната ни съседка и оттогава е много близък на румънския патриарх Даниил, откровен апологет на идеята “Букурещ – четвърти Рим”.
Преди да припознае в лицето на дядо Николай своя най-опасен враг, Чаков бе в тежък конфликт и с владиката Неофит, който навремето оглавяваше Доростоло-Червенска епархия, разпаднала се впоследствие на Русенска и Силистренска /с духовен глава митрополит Амвросий/. Тогава протосингелът заплаши, че ще отцепи Силистра и за глава на епархията той и хората му ще сложат един предъртял и сдухан поп – архимандрит Стефан, служещ в едно от силистренските села.
Ангел Серафимов
София, България
„Младите пажове“ около дядо Максим ще трябва да се изнесат от митрополията, за да освободят „жизнено пространство“ за бъдещия протосингел на Софийска епархия.
Това е 45-годишният архимандрит Калист, протосингел на Сливенска епархия, който е завършил агрономство в Москва, а баща му ген. Стоян Тонев е бил зам.-шеф на генщаба на българската армия
От няколко дни интригантите в расо не могат да се успокоят, възбудени “до червено” от новина №1 според тях в клира – патриархът си има нов любимец! По думите им обаче той не бил избран спонтанно от 97-годишния глава на БПЦ, а му бил спуснат от “кукловодите”, дърпащи конците на отделните лобита в Синода, пише в. „ШОУ“.
Младичкият, симпатичен и сговорчив Теодор, личен секретар и довереник на Негово светейшество от 3-4 години, трябвало да си стяга багажа и да се изнася от митрополията, за да освободи “жизнено пространство” за своя наследник. Който бил духовник на солидна възраст за разлика от Теди, пред когото дядо Максим споделял своите сънища-знамения и най-съкровените си помисли и планове. Но тъй като новият му приближен №1 ще му бъде спуснат с “парашут”, пословично мнителният патриарх вече нямало да смее да си отвори устата пред него, камо ли да го ползва за свой душеприказчик и компаньон.
“Очаква се всеки момент новата най-силна фигура в близкото обкръжение на Максим да стане архимандрит Калист, протосингелът на Сливенска епархия. Той е на 45 години и е завършил агрономство в Москва.
Мирското му име е Кирил Тонев. Роден е в Симеоновград. Бил е старшина-школник в ШЗО в Плевен, служил е в Стара Загора. Син е на един от най-известните bg-генерали – Стоян Тонев, който в началото на 90-те години командваше най-голямата у нас Трета армия, чийто щаб бе базиран в Сливен. По-късно генералът оглави Сухопътни войски, а в края на кариерата си бе назначен за зам.-шеф на генщаба на българската армия.
Знае се, че Калист дължи бързата си кариера в БПЦ на дебелите връзки на родителя си. С едно вдигане на “червената петолъчка” бе назначаван все на знакови длъжности. Единственото, което му липсваше, бе задължителният монашески стаж, но и това бе уредено – направиха го калугер в манастира “Свети Георги” край Поморие.
Дълго време Сливенска епархия стоя без протосингел не защото нямаше желаещи, а защото дядо Йоаникий не искаше да допуска случаен човек на поста. В крайна сметка явно му е било наредено да одобри “наш Кирчо”.
Калист е психически лабилен,
истерясва и от най-малкия проблем и по това си прилича със Сливенския митрополит. Двамата са си лика-прилика.
Досега обаче протосингелът на Йоаникий се правеше на “умряла лисица”, бе абсолютно непознат за влиятелните лобита в Синода и не блестеше с нищо. Но това е било, така да се каже, под повърхността. Защото зад невзрачната “фасада” на отеца се е криел един завършен кариерист, кроящ наполеоновски планове. Просто се е прикривал, за да не дразни силните фигури в клира, изчаквайки търпеливо своя звезден час. Който най-после удари”, разкриват посветени в църковните потайности.
На Сливенския владика Калист дължал бързото си израстване в църковната йерархия, защото имало традиция протосингелът да е със сан архимандрит. Дядо Йоаникий лично го ръкоположил в архимандритско достойнство, след което “Кирето” започва да си показва зъбките. Една от първите му жертви е викарият на главата на Сливенска епархия Провадски епископ Игнатий, брат на скандалния поп Тодор от “Биг брадър”, отзован наскоро заради гей скандали и търговия с дрога от Москва, където няколко години оглавяваше подворието на БПЦ.
Калист си определил като приоритет №1 да отдалечи максимално съперника си от митрополита и от миряните. Ако съдим по видимите резултати, явно е успял, тъй като на 90 процента от службите се мъдри редом с Йоаникий, а Игнатий никакъв го няма. Даже много пъти служел вместо владиката, което било противоуставно, но кой ти гледа.
След като викарният епископ на дядо Йоаникий като по-висш си позволил да го смъмри наскоро за някакво провинение, Калист избеснял и се заканил, че ще го “навре в миша дупка”, издават наши информатори от клира.
Те раздуват, че след случката протосингелът позвънил на влиятелния си татко и веднага след това на Игнатий му припарило под краката и се наложило на пожар да се изнесе от митрополията. Сега живеел в собствения си апартамент в Сливен и не смеел да се застоява дълго в сградата, където вече свирел първа цигулка архимандритът-агроном.
Стигнало се обаче до “пресоляване на манджата” и параноичният до болка Сливенски митрополит на свой ред започнал да се чувства застрашен от амбициите на Калист. За да пресече влиянието му в епархийските дела, му издействал стипендия от Синода за специализация в Гърция. За да угодят на събрата си, владиците гласуват “за”, без да подозират какъв автогол си вкарват. Попът заминал, но един хубав ден се върнал самоволно и без да даде никакви обяснения, отпътувал към София. Започнал да служи в различни църкви, намеквайки все по-открито, че се цели в поста протосингел на Софийска епархия. Паметливи припомнят, че никога досега най-голямата и влиятелна епархия в България не е стояла толкова дълго без протосингел, откакто Браницки епископ Григорий, човекът на Натанаил Неврокопски, внедрен в най-близкото обкръжение на патриарха, не оваканти длъжността, ставайки втори викарий на дядо Максим, а впоследствие – игумен на любимия му Троянски манастир.
Още със стъпването си на “жълтите павета” Калист си набелязал и приоритет №2 – да извие ръцете и на викарния епископ на Негово светейшество Йоан Знеполски, който още минава за един от фаворитите на Максим.
“Двамата веднага влязоха в конфликт, като Калист се изцепил, че има власт за секунди да разкара Йоан от София.
И ако това се осъществи, купонът ще е пълен. С идването на Знеполския епископ Сливенска епархия ще си има цели два викария, а Софийска остава без нито един.
За да се докопа максимално бързо до заветното протосингелство, архимандритът от Сливен е влязъл в уния с Николай Пловдивски и му е обещал пълната си подкрепа в битката за въжделеното “бяло було” на дядо Максим. Или, по-точно, обещал му е, че никой няма да му пречи, тъй като най-младият български митрополит вече си е подсигурил финансовия гръб в лицето на олигарсите Георги Гергов и Петър Манджуков. Но на финалната права в надпреварата за патриаршеския жезъл не би било лошо да му “паднат от небето” още няколко милиона. Които, шушука се в клира, щели да дойдат от продажбата на мощите на прясно канонозираните баташки мъченици. На първо време Николай щял да ги “косне” на Македонската църква, с чиито служители поддържал повече от приятелски отношения.
“Неотдавнашната визита у нас на втория човек в Руската православна църква /РПЦ/ митрополит Иларион Алфеев, завеждащ външния отдел на техния Синод, не е само по повод канонизацията на мощите, а и да се даде знак на дядо Максим, че Москва още стои зад него и засега оттеглянето му “на покой” в Троянския манастир се отлага.
Освен това Иларион е дал “зелена улица” на дядо Николай за продажба на мощите, а за благодарност е получил една платнена торба, пълна с кости.
Междувременно се разбра, че Николай освен луксозния трон за 150 000 евро за параклиса “Света Марина” е поръчал “на крака” в Марфино и скъпа мощехранителница – и то още преди мощите да бъдат осветени!
Такова количество мощи не притежава нито една църква в света, така че Николай Пловдивски ще стане милионер, ще се почувства напълно независим и като нищо може да отцепи своята епархия плюс Старозагорска, Силистренска, Видинска и Плевенска, за да създаде паралелен на Максимовия синод, оглавяван, естествено, от неговата “скромна” особа. Ясно е, че ще назначи за свой викарий и газещия като валяк конкуренцията архимандрит Калист, който в качеството си на протосингел ще му поднесе на тепсия гласовете на Софийска епархия.
Reblogged this on heritage at risk.