Списание “Будител” може да закупите:

в мрежата за разпространение на печата,

в София – книжарница “Български книжици”, ул. “Аксаков” 10 – бивш ресторант “Кристал”

на щандовете за литература в:

Велико Търново – Исторически музей и “Царевец”

Русе – Исторически музей

Варна – Исторически музей

Стара Загора – Исторически музей

Кърджали – Исторически музей и Перперикон

Свищов – Информационен център “Нове и исторически музей

ако искате да го получите по пощата – абонирайте се.

Съдържание

Троглодитите – морските траки и техните скални паметници от н.с. д-р Иван Христов

Забравеното пристанище Кастирици от ст.н.с. д-р Валентин Плетньов

Яйцето на Митра от д-р Атанас Орачев

Паметник на знатен тракиец от антична Монтана от ст.н.с д-р Гергана Кабакчиева

Църквата в село Добърско от проф. Божидар Димитров

Антисемитските ексцесии в България от д-р Александър Мирков

Софийската Синагога на 100 години от Соня Първанова

Многото защо от арх. Евгения Кукушева

Непознатата Султана Рачо Петрова от ст. н. с. д-р Цветана Кьосева

Дарителска кампания за храма „Св. Св. Кирил и Методий” в Свищов от Таня Рисимова

Българска читалня в Одрин от Пламен Крайски

Чужд сред свои, свой сред чужди от Камен Велков

Студентите в Одрин ще изучават Ботев и Вазов

На скромна, но по съседски топла атмосфера на 27 май вицепрезидентът  на България Ангел Марин откри Българския информационо-образователен център в Тракийския университет в Одрин. Идеята възниква през 2004 г. и принадлежи на проф. Стоян Денчев, ректор на Специализираното висше училище по библиотекарство и информационни технологии и Минчо Спасов, тогава областен управител на гр. Ямбол и на проф. Дуран, ректор на Тракийския университет в Одрин. Две години след старта на проекта за едно място за обучение по български език вече има 25 кандидата. Изграждането на центъра сериозно е подкрепено от българското генерално консулство тук и спонсорството на две турски фирми. В просторната зала своето място са заели портретите на Хр. Ботев, Ив. Вазов, баща и син Славейкови, Яворов, Елин Пелин, д-р Кръстев. Под тях е създаващата се библиотека с томове те им. Сериозен дял от нея е и научната литература. Чрез “Кръг Будител” бяха дарени близо двеста тома от Националния исторически музей, Националния литературен музей, Националния политехнически музей,  Института по фолклор при БАН, Издателството на Софийския университет “Климент Охридски”, от фондация “Блага Димитрова” и от “Сите българе заедно”. Дарение направи и Йордан Василев – книги от личната библиотека на Блага Димитрова. Любопитството беше привлечено от пълното течение на списание “Будител” и вестник “За буквите”..

След възстановяването на българските църкви “Св. Георги” и “Константин и Елена” и откриването на българското читалище “Пробуда” това е четвъртият знак за присъствието ни в Одрин.

Подробна информация очаквайте в следващия брой на сп. “Будител”.

Тазгодишният месец май освен, че ме заля с политическото буквоподреждане ме направи свидетел и на две много приятни събития. След смешния плач на кремиковските синдикални лидери комбинатът спря и дай Боже това да е за винаги – ще имаме малко повече чист въздух в София. Пътува към небитието една голяма лъжа на отминала епоха.

Второто събитие е откриването на монумента „Книгата”, единствен по рода си в Европа, а може би и в света. Когато, преди време, ми разказаха идеята неволно си помислих – не погребваме ли книгата. Та нали чрез монументите бележим неща, които са отминали, изчезнали. Как така ще прави паметници на книгата?

Всъщност, защо не! Нима след като има паметник на Бременските музиканти в центъра на Бремен или на Паниковски в Киев, те са заминали в небитието. Те са си там където са ги поставили приказките и книгите за тях. Пак там са и изобразените върху безбройните паметници на наши и чужди писатели пръснати по земята. Те просто са в нашите души, малки или големи. Литературната ни памет.

Така, съвсем логично и естествено софийският монумент „Книгата” зае своето място в съзнанието ми и престана да ме притеснява, че погребваме книгата. Изграден по идея на проф. Стоян Денчев, ректор на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, той беше открит на 24 май в двора на училището. И не, за да ни напомня за изчезващата книга, а за да се прекланяме пред онова, което тя ни е дала.

Може би, всичко ви звучи високопарно, но след мъчителната гледка в тазгодишния панаир на книгата и още по-мъчителното безразличие на букворедящите ни политици по отношение на финансовите облекченията за книгите, горните редове са си съвсем на място.

В крайна сметка каква е връзката между Кремиковци и книгата. Връзката е повече от очевадна. Не може за една загиваща от десетилетия фабрика за желязо, дим и боклуци да тупаш джобовете на гражданството и като част от това тупане да е безумния данък ДДС от 20%. Тези дни се промъкна информацията, че оборота от книги в България е около 130 мил. лева годишно, следователно от тях държавата прибира 23 мил. лева, които няма начин да не са изпушили през кремиковските комини.

Така че, паметникът на книгата ни е необходим, за да напомня къде и за какво трябва да инвестираме. Банките и фабриките фалират, но образованата и здрава нация не може да фалира.

Пламен Крайски

Франческо Чарди е висш служител от министерството на правосъдието на Италия. Той ръководи съвместен италианско-български проект за борба с организираната престъпност в сферата на културните ценности, който ще се реализира в продължение на шест месеца и ще струва 196 000 евро. В проекта участват италианското министерство на културното наследство и специализираното звено на карабинерите за защита на културното наследство. От българска страна в проекта са включени Върховната касационна прокуратура, Министерството на културата и МВР. Очаква се да бъде извършен анализ на работата в борбата с престъпленията с културните ценности за три години назад. Ще бъдат изготвени и индикатори за количествената и качествената оценка в борбата срещу организираната престъпност в културната сфера. Проектът стартира в София в понеделник.Франческо Чарди е работил като съдия в отдел за борба с мафията в Сицилия.

- Господин Чарди, кое ви запали да се грижите културното наследство на Италия да не попада в лоши ръце?

- Аз съм магистрат, бил съм съдия 12 години. Сега работя в министерството на правосъдието от няколко месеца. Тази длъжност за мен е като отваряне на една скоба, защото след като затворя скобата, пак ще се върна към съдийската тога. Борбата срещу организираната престъпност беше първият ангажимент в моята кариера на юрист.
- Имате предвид срещу организираната престъпност въобще или тази, която е срещу кражбите на антиките?

- Имам предвид организираната престъпност като цяло. Започнах работа в Сицилия. Шест години бях в Трапани, който е доста голям град в северозападната част на остров Сицилия.
- Което от своя страна е сърцето на мафията?

- Да, точно така. Трапани е един град, в който мафията има много осезаемо присъствие. Когато бях на двадесет и осем годишна възраст, се озовах за първи път в Трапани и трябваше да се сблъскам с една много груба и различна от моя живот дотогава действителност, на фона на онази реалност, в която живях в Рим, тъй като аз съм римлянин. В Сицилия се сблъсках с неща и инциденти, за които дотогава само бях чел или гледал по телевизията. Тази е причината, поради която аз тогава се заинтересувах от темата „Борба срещу организираната престъпност”.
- А как се запали интересът ви да преследвате хората, които нелегално изнасят антики? Знаем, че мафиотите обичат антиките и те често се възползват от богатствата си, за да си вземат от тях. С какво сте се сблъсквал вие във вашата практика?

- Трябва да имате предвид, че Сицилия е извор на археологически богатства. Много голяма част от тях са на морското дъно. Затова в Сицилия има изключително добре развита организирана престъпност на иманяри. Има хора, чиято професия е да изваждат антики от морските дълбини. Те дълги години работят като иманяри, без да се притесняват от това, и незаконно разпродават културното богатство на Италия, което в много случаи излиза зад пределите на страната. На острова се сблъсках челно с тези хора.
- Кой беше най-фрапиращият случай?

- Спомням си с голямо удоволствие как разкрихме кражбата на една много ценна мозайка, открадната от музея в град Калтаджироне и открита в едно частно жилище. Тази мозайка беше променена по такъв начин, че да не може да бъде идентифицирана в оригиналния й вид. В случая много важно бе да разполагаме с банка от данни с оригиналите на мозайките. Имахме подробно описание на откраднатата мозайка и това ни позволи да открием особеностите, тънкостите и да потвърдим със сигурност, че става въпрос за същата антика.
- И къде по-точно открихте това съкровище?

- В едно частно жилище в провинцията на Трапани.
- А какво обяснение даде човекът, който е отмъкнал мозайката?

- Никакво обяснение не даде.
- Не си ли призна?

- Не.
- За да направите такова разкритие, на вас са ви трябвали археологически познания и още куп други специалности, как се справихте?

- Помогнаха ми със сигурност карабинерите, които се занимават с опазване на културното наследство, което има голяма традиция в Италия. Тези специализирани звена у нас са съставени още през 1969 година. Освен тях привлякохме и една историчка, която работеше с нас.
- Трябва ли да разбираме, че срещу подобен вид престъпления работи голям отбор от специалисти?

- Има двама прокурори, които се занимават основно с този вид престъпления, имаме служители от министерството на културното наследство и офицери карабинери, които отговарят за опазването на ценностите.
- Какво наказание се предвижда срещу престъпленията с културното наследство?

- Наказанието за кражба на културни ценности е много ниско. Никой не се страхува от това наказание.
- Предвиден ли е затвор?

- Да, мисля, че около две години лишаване от свобода. Но има една особеност. Ако културната ценност бъде променена, както беше в случая, който описах, тогава наказанието е голямо. Престъплението в този случай е за „изпиране” и престъпниците получават решетки до 12 години.
- Започвате съвместен проект с българските магистрати за борба срещу търговията с антики. Какво очаквате от него?

- Моята роля е да координирам този проект. В него участва и съдия-следователят Пауло Ферри, който е най-добрият у нас по разкриването на такива престъпления. В момента в Италия той ръководи като обвинител процес срещу музея “Пол Гети” в САЩ. Това е най-важният процес. В музея бяха открити италиански археологични предмети, собственост на Италия и незаконно изнесени от нашата страна. Той ще бъде много полезен за вашите магистрати.
- След като вие познавате мафията, допускате ли, че тя може да изчезне някой ден?

- – Да, убеден съм, че това ще стане след 100 години, когато се промени културата на хората. Мафията не може да бъде разбита само със съдебни мерки и акции. Трябва да бъде променен манталитетът на хората. Тогава мафията ще се стопи от само себе си.

- След като вие познавате мафията, допускате ли, че тя може да изчезне някой ден?

- Да, убеден съм, че това ще стане след 100 години, когато се промени културата на хората. Мафията не може да бъде разбита само със съдебни мерки и акции. Трябва да бъде променен манталитетът на хората. Тогава мафията ще се стопи от само себе си.”

Фани Чуджумова, в. Новинар

Национален археологически институт с музей – БАН

УНИКАЛНИ ИСТОРИЧЕСКИ КОСЮМИ

изложба (от 16.05 до 31.07), откриване на 16 май, 18.00 часа

ЮЛИЯ СТАНКОВА

“Дух, душа и тяло”

изложба, 16 май – 16 юли, откриване 18.00 часа

Съдържание на сп. „Будител” 2/2009 година

Списание “Будител” е на пазара от днес.
Можете да го поръчате чрез сайта на книжарница “Български книжици” – ул. Аксаков 10 (Кристал).
http://www.knigabg.com/

ТЕМА НА БРОЯ

Мегалитите – недооцененото богатство на България –

от ст.н.с. ІІ ст. Любомир ЦОНЕВ

Антики, музеи и иманяри – от д-р Майя ВАСИЛЕВА

„Голямата могила” при с.Свирачи от фамилния некропол на антична вила „Армира” – от ст.н.с. д-р Гергана КАБАКЧИЕВА

Слуховете за вещици и техните сборища – от проф. Красимира ГАГОВА

Дамските литературни салони – от д-р Стефанка КРЪСТЕВА

Багряна и Вапцаров – от д-р Йордан ВАСИЛЕВ

Големият обир – от д-р Александър МИРКОВ

Въпроси около едно „събитие” – от н.с. д-р Николай МАРКОВ

Интерет – мост или пропаст за българските музеи? –

от Росица ОХРИДСКА – ОЛСОН

Лесен достъп до образование – включване за всеки! –

от д-р Екатерина ЦЕКОВА

Язовир „Кърджали” – пристанище в Родопите – от Светла МИХАЙЛОВА

Виното – едно леко припламване – от Пламен ДИМИТРОВ

Нови книги

ДЕЯН ЕНЕВ   МОНИТОР

Тия дни се натъкнах на следната сцена. Наш изтъкнат литератор охраняваше заедно с американската си снаха двете си внучки в една квартална градинка. Снахата му дошла на гости и извели дечицата да си поиграят. Синът заедно с американската снаха живеят във Франция. Децата знаят английски и френски, но български не. За беда литераторът не знае английски. Момиченцата ровеха в пясъка и превземаха с щурм катерушките. Дядото, литераторът, ги следеше от пейката. Той се въртеше като пумпал на всички страни, от време на време скачаше и изкрещяваше нещо на български, но децата не реагираха на командите му. Американската снаха на свой ред, като всяка американка, бе твърде спокойна по отношение на децата си и хич не се притесняваше за тях. Имах чувството, че дядото ще получи инфаркт. Той, който владееше до съвършенство езика и литературата ни и който преподаваше на студенти, не можеше да установи най-елементарна речева връзка с внучките си, едни между другото много мили момиченца, мечтата за всеки дядо.

Покрай емиграцията и чуждата езикова среда такава съдба сполетя в по-крайна или в по-мека форма голяма част от българските баби и дядовци. Би могло да се предположи, че родителите на избралите да останат в България са истински щастливци в това отношение. Но май не е така, ако съдим по залелите като вълна форумите петиции в защита на българския книжовен език. “Ние, гражданите на Република България, протестираме срещу обявения в българските медии законопроект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (внесен в НС на 25.01.08 г.) в частта, която касае отпадането на т. 4, чл. 16 от Закона за народната просвета.”

Чл. 16, т. 4 от действащия сега Закон за народната просвета гласи, че държавните образователни изисквания се прилагат включително за усвояването на книжовния български език. В законопроекта, предложен от правителството, е записано тази точка да отпадне. Параграф 2 на законопроекта разпорежда: „В чл. 16 т. 4 се отменя.”

На час около 300 човека подписват петицията и до момента броят им е около 150 000 души. Има ли място за паника или не? Опасяват ли се наистина родителите, че отмяната на чл. 16, т. 4 ще ги доведе в един момент до драстичната сцена, описана по-горе. С една дума, застрашен ли е българският език, и то в най-консервативната си форма – книжовната. Според нас – за момента не. Дори не и в близките десетилетия. Но, от друга страна – рефлексите на гражданското общество трябва да се уважават. 150 000 – 200 000 души в защита на дадена кауза не е за подценяване.

Образно може да представим картината по следния начин: от две ключалки на входната врата едната вече я няма. Чрез отмяната на точка 4 едната ключалка пада. Ето това са забелязали хората. Но тук прожекторът на будното гражданско внимание трябва да се насочи и другаде. Един закон може да брани, но не може да гради. А отношението към езика, грамотността се развива, всеизвестно е, освен в училище и в семейството. Колко от подписалите се разговарят пълноценно със своите деца на богат, хубав български език – а не едносрично, като индиански главатари. Родителите бранят външната ключалка, може би осъзнавайки панически, че езиковата крепост отдавна е превзета отвътре – от чалга речника и от випбрадърския речник, а т.нар. компютърна “маймуница” отдавна е жигосала тийнейджърския жаргон.

Защото ако тук не се вземат мерки персонално, от всеки от нас, един ден текстът в защита на българския език наистина ще започва така: Ский ся, копеуе. Нема да бараш българския, шчот ша има токмаци.

ДЕЯН ЕНЕВ   МОНИТОР

Тя е уникална за страната, защото е единствената известна до момента куполна зидана гробница от този период в Северна България

Иманяри за пореден път оскверниха тракийската гробница край поповското село Гагово.

Вандалското посегателство се е състояло през почивните дни, вероятно в неделя съдейки по калните стъпки оставени от престъпниците, съобщиха археолози, които проучват гробницата от края на март.

Специалистите съобщиха, че са съборени няколко големи каменни блока от най-горната част на запазения зид на гробната камера и е разкопана значителна площ от малкото оцеляла подова замазка.

Гробницата има предгробно помещение. Там са счупени прага и са съборени част от каменния градеж. Археолозите предполагат, че стореното е акт на отмъщение от страна на местни

За никого в областта, а и не само, не е тайна колко широко е разпространен този вид незаконна дейност в района на град Опака, споделят специалисти.

Те съобщиха, че органите на полицията са уведомени и се вземат спешни мерки по издирване на злосторниците и бъдещата защита на обекта.

Тракийската могила до село Гагово е паметник на културата с национално значение. Гробното съоръжение е уникално за страната, защото е единствената известна до момента куполна зидана гробница от тракийския период в Северна България.

Във времето на съществуването си гробницата е разбивана поне шест пъти. Според археолозите е ограбена още през античността. В момента те се опитват да спасят съоръжението и да го експонират за посещение на подходящо място.

Източник: БГНЕС
Снимки: Иван Янев, БГНЕС,

Автор: Труд

Константин Чугунов от Ермитажа:

“С ръце съм разкопавал погребения с повече злато. А познавам и гръцките вази от Ермитажа. Въпреки това съм поразен от майсторството и гения на гръцките и тракийските златари. Радвам се, че сега, на конференцията, и Тракия се разглежда като част от великата култура на Евразия. Това взаимно ще ни помогне по-дълбоко да осмислим нашето общо минало.” Това са думи на Константин Чугунов от Ермитажа – един от най-големите световни музеи.

Той и още 50 знакови имена в изследването на античната култура от Москва и Санкт Петербург участваха в конференция в руската столица по повод изложбата “Спасените съкровища на древна Тракия. Колекция на Васил Божков” (16 април – 21 юни) в Музея на изкуството на източните народи. Чугунов бе и един от основните докладчици в конференцията, наред с българските учени доц. Татяна Шалганова (НБУ), ст. н. с. Гергана Кабакчиева (НАИМ), Александър Минчев (АМ Варна) и пишещият тези редове.

Темата “Тракия и древната култура на Евразия” позволява един нов, по-широк и по-задълбочен поглед върху ситуирането на тракийската художествена традиция в културната история на Античността.

“За нас е чест да представим тази колекция, защото гръцките майстори са надминали себе си в създаването на скъпоценните предмети. Показваме девет ритона – няма друг музей с толкова вази от този тип”, изтъкна в експозето си Александър Седов, директор на Музея на източните изкуства, приютил българската експозиция.

Според Тигран Мкртичев, зам.-директор на музея по научната част: “Сцените по тези скъпоценни вещи шедьоври са като изобразителна митология. Текстовете, изписани по тях, ни водят към мисленето на древните.”

Проблематиката на изследванията на културното наследство на скити и траки е много близка. И двата народа са били на един и същ стадий в своето социално и политическо развитие. Те са живели между две големи цивилизации на древността – елинската и персийската. Това обстоятелство е оставило отпечатък върху тяхното изкуство, във фонда на което откриваме много произведения, създадени от елински или персийски майстори за варварските клиенти. Самите отношения между скити и траки са отбелязани с характерните за съседни страни действия: войни и династически бракове, търговия и обмяна на дарове. Докладът на Александър Минчев от Археологическия музей във Варна задълбочено разгледа множество скитски находки от Североизточна Тракия, които фокусираха внимание на участниците, защото са материално свидетелство за контактите между двата народа. От обширния доклад на Константин Чугунов от Ермитажа, посветен на новите открития в Тува (разкопки на могилата Аржан II), стана ясно, че независимо от разстоянията изкуството в Евразия е вървяло по един общ път. Съществените ритуални и хронологически уточнения за функцията на златните съдове от ранножелязната епоха, направени в доклада на доц. Татяна Шалганова от Нов български университет, сякаш отбелязаха началото на този общ път. Изложените произведения на античната торевтика разкриват непознати досега страни на отношенията между елини и варвари. Епосът явно е бил особено важен за царската идеология на двата народа – нали всяка династия претендира да произхожда от познати легендарни герои? Експонатите от изложбата дадоха възможност на руските колеги да се запознаят с неизвестни досега в Тракия образи на гръцката митология като Орфей, Меланипа и нейните близнаци, Хубавата Елена и т. н., които са получили тракийски прочит. А прекрасният портрет на Деций Траян – обект на доклада на ст. н. с. Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музей към БАНестествено предизвика интереса на участниците в конференцията. Много от въпросите бяха само поставени в оживената дискусия. Надявам се, че поне някои от тях ще получат отговор в статиите от сборника, който предстои да бъде публикуван след закриването на изложбата. В миналото научните конференции съпътстваха всяка изложба на тракийското изкуство. Възраждането на тази добра традиция именно в Москва е крачка към възстановяване на научните ни връзки с руските колеги, прекъснати по идеологически причини. Искам да напомня, че руската наука за античността винаги е била сред водещите в света и на нас осезателно ни липсва нейната огромна продукция през последните две десетилетия. В Русия също много рядко пристигат български издания по тракология. А това се отразява негативно върху изследванията и на траки, и на скити. В същото време едни от най-видните археолози на Германия и САЩ копаят в Русия заедно с местни експедиции – западната наука знае, че нови находки се очакват най-вече от покрайнините на древния свят. И откритията не закъсняват. Те предизвикват нови научни хипотези, нови изложби, нови издания. А за тях в България се знае малко. Това води до изолация на нашата наука за древността от сродната проблематика.

Проф. Иван МАРАЗОВ