ЮНЕСКО ОФИЦИАЛНО ОБЯВИ НЕСТИНАРСТВОТО ЗА СВЕТОВНО НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Още един български знак в Одринска Тракия

Църквата “Св. Никола” в Лозенград

След успешната реализация  на възстановяването на българските църкви „Св. Георги” и „Св. св. Константин и Елена”, както и след откриването на българско читалище и Информационно-образователния център в Одрин съвсем естествено дойде идеята да се погрижим и за други български старини в Турция. Предстояща е реставрацията на нашия метох в Истанбул, а стана известно, че истанбулската управа е дала разрешение да се работи и по ремонта на църквата ни “Св. Стефан”.

Благодарение на находчиви студентски наблюдения стигнахме и до една великолепна сграда в Къркларели, както днес се нарича Лозенград. Това е родното място на първия български екзарх Антим I и на още много културно – просветни и революционни дейци.  Дори и на Вазовия герой Бойчо Огнянов от “Под игото”. Тук е един от центровете на Илинденско-Преображенското въстание. Градът е свързан и с успешните бойни действия на българската армия през Балканската война. Както разказва историята, кавалерията ни е “минала в галоп и продължила за Люлебургас”. Тогава се създава и временно управление, като губернатор е ген. Георги Вазов, брата на народния поет Иван Вазов.

В квартала Яйлата, където са запазени много старинни къщи, вниманието ни привлича от една великолепна фасада на двуетажна сграда. Входът й е бил затворен с масивна двукрила дървена врата, а от двата кръгли прозореца вътре пестеливо е прониквала светлината. Вторият етаж е осветяван от пет прозореца, вписани в арка, носена от елегантни колони. Над тях има още един кръгъл прозорец. Сигурно някой ще запита защо обръщам внимание на тези факти. Защото така оформена, фасадата пряко кореспондира с фасадите на характерните за края на ХІХ и началото на ХХ век архитектурни решения на църквите.

Оттук обаче се заплете и интригата за идентифицирането на тази сграда.

Сред жителите на града тя е известна като “българската църква”. Някои обаче изказват и съмнения, като определят сградата и като винарна, и като молитвен дом. Всичко това се допълва и от факта, че входът е от източната страна, а не от западната, както е по православния канон. На всичко отгоре сградата е и двуетажна, и поне в момента не се очертава абсида. Почти бяхме налегнати от разочарованията, когато се установи, че над западния прозорец са изписани инициалите на Христос – ХС. Прозорецът е увенчан от декоративна украса, изработена от вертикално поставени малки тухли. В най-високата точка на арката украсата прекъсва и именно тук е поставен божият инициал.

По спомените на редица български свещеници, родени в района успяхме да установим наличието на три български църкви в Лозенград. Тези сведения се потвърдиха и от архива на Българската екзархия. Стана ясно, че катедралната църква „Св. Спиридон” се е намирала в центъра на града и е просъществувала най-дълго, вероятно до 50-те години на ХХ век. Другата църква, „Св. Атанас” е разрушена рано, може би след Балканската война. Така във фокуса на предварителното проучване попадна третата църква „Св. Никола”, която се е намирала в т.н. „горна махала „Св. Никола”. Наред с това разбрахме, че в града е имало и три училища – две начални и едно класно (прогимназия). За подпомагането на едното от тях – “Преображение”, изградено през 1882 г. е разиграна дори лотария с първа награда от 500 гроша.

Но да се върнем на църквата “Св. Никола”.

Теренът, върху който тя е изградена, е дарен със султански ферман и е повече от 2.5 дка. Самата постройка е заемала 455 кв. м., а в останала част от двора е започнат строеж и на нова голяма църква от дялан камък. На първия етаж се е намирал молитвеният дом. Как е изглеждал, днес не знаем. По тясна дървена стълба се е стигало до втория етаж, където е имало две класни стаи и една малка за учителите.

Вълнението ни беше голямо, когато благодарение на колегите от Държавна агенция “Архиви”, в ръцете ни попадна един от училищните дневници със старателно изписаните имена на учениците. От него научихме какви предмети са изучавани и какви пособия е имало в класните стаи. Вниманието на училищното настоятелство в града е било насочено и към хигиената в училищата. Специален контрол е осъществяван за площта и обема, които се полагат на един ученик, като посочените норми по нищо не се различават и от валидните днес. Описвано е дори състоянието на тоалетните.

Другият великолепно запазен документ е книгата за приходите и разходите на църквата “Св. Никола”. В нея свещениците са отбелязвалии всички приходи от продажба на свещи и от “дискос”(даренията), а също така и как са изразходвани те.

След Балканска война от Кърк Клеси (“40 църкви”, тогавашното турско име на Лозенград) българското население е прогонено бавно и мъчително. Изселени са и хората от околните села. Имуществото е разпределено след живеещите там и новозаселилите се турци. Българските църкви и училища обаче са запазени и те продължават да служат на малкото останали нашенци. За кратък период по време на Гръцко-турската война 1919 – 1922 г. Одринска Тракия е под гръцка власт. При оттегляне на гръцките войски и изселването на гръцкото население ставаме свидетели и на един жалък факт. Имуществото на българските църкви и училища е разграбено. Специална комисия от свещеници ни е оставила ценен документ, който свидетелства за този факт. В протокол са описани всички църковни и училищни вещи, които са били откраднати – икони, кръстове, книги, столове и какво ли още не. В следващите години продължават да функционират катедралната църква “Св. Спиридон” и църквата “Св. Никола”. Запазено е и едното от училищата.

По последни данни, открити в българските архиви, имотът със църквата “Св. Никола” е отнет през зимата на 1935 г. Запазени са разписки, които свидетелстват за платените от архиерейския наместник йеромонах Висарион пари по пренасянето на църковното имущество. Тогава е открадната и камбаната на църквата, която турската полиция упорито издирва. Това са и последните дни на един център на българската духовност в Лозенград.

Днес градът се развива бързо и успешно. Ако попиташ някой жител от бившия Бургаски окръг къде се пазарува най-евтино, той ще ти отговори “в Лозенград”. И това не е случайно, защото  от нашата граница при Малко Търново до магистралата Одрин-Истанбул изграден е великолепен път. Впечатленията, които донесоха проф. Стоян Денчев и арх. Китов от срещите си с кмета на Къркларели са обнадеждаващи. Изразена е готовността им за съдействие при цялостното изучаване на този паметник и неговото възстановяване.

Сдружение “Кръг Будител” и Съюзът на народните читалища вече изпратиха аргументирано предложение до проф. Божидар Димитров, министър без портфейл да се направи необходимото за възстановяването на църквата “Св. Никола” и  българското училище. Перспективата за извършването на този родолюбив акт и възможността да се създаде един нов културно-информационен център са съвсем реални. Ще ми се да вярвам, че тази инициатива ще бъде подкрепена и от широката българска общественост.

от Пламен Крайски

Текст на предложението до министър Божидар Димитров – изтегли от тук Lozengrad_BDimitrov_1

в. Дума: Ще възстановим наша черква в Къркларели

в. „Дума“: Трябват 200 хил. евро, за да се възстанови българска черква в Къркларели

в. „Новинар“: Възстановяват българската църква „Св. Никола“ с училище в Лозенград

250 000 евро, за да имаме наша църква и в Лозенград

Сериозно облекчение за собствениците на антики, които са национално богатство, са на път да дадат от ГЕРБ. В края на миналата седмица председателят на парламентарната комисия по култура Даниела Петрова (ГЕРБ) и съпартиецът й Павел Димитров са внесли поправки в оспорвания повече от две години закон за културното наследство. С тях се отменя едно от изискванията, които предизвикаха най-остри критики от страна на колекционерите и техните застъпници – да се доказва с официален документ собствеността върху културни ценности, оценени като национално богатство. Това означава документ, издаден от държавна институция като министерство на културата или митническата администрация, или пък решение на съд. Внесената промяна означава, че за да се признае някой за собственик на антика, е достатъчно да покаже например договор за покупко-продажба от частен колекционер или от аукционна къща.

Най-сериозни атаки срещу закона предизвикаха именно разпоредбите, според които, ако притежателят на антика, определена за национално богатство, не може да представи официален документ за собственост, той става просто неин държател и няма право да търгува с нея. При споровете около текстовете представители на колекционерите заявиха, че това е форма на скрито одържавяване (за правилата в ЕС – виж карето).

В мотивите към проекта на ГЕРБ за промени в закона не се споменава защо се заличава думата „официален“ пред документ.

Тази поправка е прокарана между предложения за изменения, с които на Националния институт за опазване на движимото културно наследство (бившия НИПК) се отнемат административните правомощия и се предоставят на министъра на културата. В института остава научно-експертната дейност, като според мотивите това се прави с цел да се предотврати дублирането на функции.

С проекта ГЕРБ изпълнява и заявеното вече намерение да се удължи с шест месеца срокът за регистриране на частните колекции, който изтича на 10 октомври. Мотивът е, че предишният екип на министерството е забавил инструкцията за регистрация.

Още преди изборите, а и след това представители на ГЕРБ заявиха намерения законът да бъде сериозно реформиран. В същото време зам.-министърът на културата Тодор Чобанов декларира в интервю за „Дневник“, че философията на разпоредбите няма да се пипа. Експерти коментираха вчера, че с изменението се обезсмисля почти целият закон. По неофициална информация се чакат и нови промени, извън вече внесените.

Зад сегашните промени стояли юристи както от Министерския съвет, така и от ресорните министерства, казаха за „Дневник“ източници от правителството. Юристите изказали становище, че с изискването за представяне на официален документ ще се блокира процесът. По техни данни в България едва ли има хора, които разполагат с подобни документи. Още повече след влизането на България в Европейския съюз и облекчаването на митническите проверки. Заради това ценностите щели да бъдат укрити и вероятно изнесени.

Подобно обяснение на промените даде пред „Дневник“ и шефката на комисията по култура Даниела Петрова. Идеята е да бъде улеснен регистрационният режим за собствениците на тези антики, за да не се търсят поводи за укриване, каза тя. По думите й това се прави, за да се извади културното наследство на показ и с цел въвеждането на ред, контрол и регистър. На въпрос няма ли на практика да се получи амнистия за незаконно придобитите ценности Петрова каза: „Не мога да се изкажа чак така крайно и категорично, че става дума за амнистия.“

„Поправката е безобразие и обезсмисля до голяма степен приетия закон“, коментира пред „Дневник“ Тотко Стоянов, шеф на Асоциацията на археолозите и зам.-декан на Факултета по история в Софийския университет. Този текст е един от основните, отпадането му ще върне системата отпреди новия закон и пълната свобода на търговията с антики, които би трябвало да се стопанисват от държавата, смята той. По думите му така няма да бъде постигната и целта за разкъсване на веригата на „безконтролно иманярство“.

Експерти коментираха пред „Дневник“, че аргументът за изваждане „на светло“ на антиките издържа само частично. Той може да се приложи за ценности, които още не са обявени, но не и за описаните в каталозите на големите колекционери експонати, станали известни и на широката публика. Те не могат да бъдат укрити, ясно е кой ги притежава и трябва да бъдат пререгистрирани по новия закон. Според тях, ако облекчението бъде прието, новата регистрация ще е напълно безпроблемна.

Попитана дали не се прави услуга именно на хората, които са описали притежаваните от тях предмети, председателят на комисията по култура заяви, че законът не се прави за някого или за нещо, а е за всички.

„А, ето къде ги стяга чепикът новите управляващи“, коментира един от авторите на закона Атанас Мерджанов от БСП. По думите му поправката обслужва големите колекционери.

Намерението на правителството да поправя закона се разбира и от стенограмата от заседанието на МС от миналата сряда. На него беше обсъдено искането на омбудсмана Гиньо Ганев до Конституционния съд да се обявят за противоконституционни някои от разпоредбите. Макар правителството да не подкрепи действията на омбудсмана, от дискусията се вижда, че министрите просто не смятат, че въпросът е от компетенцията на КС, но всъщност оценяват закона като „много лош“ (виж стенограмата).

в. Дневник

В. „Сега“, Силвия Георгиева

Функциите на шефа на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ) се прекратяват и всичките му права и задължения отиват към министъра на културата. Това предвижда законопроект за промени в закона за културното наследство, внесен в парламента от депутатите от ГЕРБ Павел Димитров и Даниела Петрова, председател на културната комисия.

Според документа културният министър Вежди Рашидов занапред ще изпълнява цялостната дейност по опазване на недвижимото културно наследство. Това означава да съгласува устройствени схеми и планове за управление на недвижими културни паметници, за строежи в техните граници и охранителните им зони, да извършва специализирано документиране и мониторинг върху тях, да регистрира обекти като културни ценности и др.

В мотивите си от ГЕРБ посочват, че в момента има смесване между научно-експертната дейност и административните правомощия на НИОНКЦ. Затова контролните му функции следва да се прехвърлят към съществуващия Инспекторат към културното ведомство, а институтът да върши само експертна работа. Министърът ще поддържа национален архивен фонд на недвижимите културни ценности и ще определя режимите за опазването им.

От министерството на културата не потвърдиха дали изземването на функциите на института е във връзка с множеството сигнали за злоупотреби на неговия директор арх. Георги Угринов. „Ще му дадем шанс и ако той си върши работата, няма причина да не запази поста си“, коментираха от МК.

Законопроектът ще облекчи доста колекционерите. Отпада изискването те да представят официален документ (какъвто е митническата декларация), за да докажат собствеността си върху движими археологически паметници национално богатство. Занапред от тях ще се иска само документ, например за покупко-продажба или за дарение. Предвижда се колекционерите да получат нов 6-месечен срок, за да поискат регистрация и идентификация на ценностите си. Сегашният изтича на 10 октомври т.г. Очаква се законопроектът да бъде гледан на първо четене в комисията по култура след становище от МК.

Зам. министър Тодор Чобанов пред в. „Сега“

Културното лото да се направи чрез публично-частно партньорство, а организаторът да взима процент от печалбата, предлага зам.-министърът на културата Тодор Чобанов

Тодор Чобанов е археолог по образование. Бил е главен експерт в дирекция „Изпълнителна агенция – програма ФАР“ в МРРБ. От 2004 до 2007 г. е началник на инспектората за културно наследство към Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство към Министерството на културата. От юни 2007 г. е работил и като експерт и член на постоянната междуведомствена работна група към ВКП. Преди месец стана зам.-министър на културата, отговарящ за опазване на културното наследство.

- Г-н Чобанов, срещам ви в резервата „Яйлата“, какво е положението след земетресението на 5 август?

- За щастие късноантичната крепост е в добро състояние, но както вече знаете, е пострадала скалната църква „Св. Константин и Елена“. Установихме, че от свода й се откъртват части, затова приехме съвместно аварийно укрепване с община Каварна. Районът на църквата вече е обозначен с табели и е обезопасен с преградни съоръжения. Предстоят обаче още дейности за развитието на Яйлата като обект на културния туризъм. Ще се търси финансиране чрез проекти за трансгранично сътрудничество, за да може догодина тя да бъде отворена за посетители и да е по-атрактивна.

- Имате ли стратегия за недвижимите културни ценности и за възможността повечето от тях да бъдат показвани пред публика безопасно?

- Безопасността на обектите е голяма грижа на министъра на културата Вежди Рашидов. Той е разпоредил да се изготвят правила за безопасността на всички недвижими културни ценности. Те ще бъдат приети вероятно до месец, след което ще дадем срок за прилагането им на всички, които стопанисват такива обекти. Ако не изпълняват правилата, първо ще глобяваме, а ако се налага, ще спираме обектите, които не се обезопасяват.

- Ще бъде ли увеличен бюджетът за укрепване на недвижимите културни паметници?

- Ще се боря за увеличение на средствата. Но основните ни приходи за такива дейности ще дойдат от ЕС. Например оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР) към МРРБ, по която Министерството на културата е директен бенефициент и има възможност за развитие на туристическите атракции. Отделно от министерството по същата оперативна програма за развитие на атракциите ще могат да кандидатстват и общини. Средствата за проекти за общини са около 300 млн. лв. – в пъти повече от тези за МК. Очакват се и допълнителни постъпления от други източници. Има международни донори, които са склонни да отпускат средства за културното наследство. Водим преговори с някои от тях. За храма в Балчик например се обмисля трайно решение на проблема със собствеността на парцела. Търсим възможност обектът да се финансира от международен източник и след консервацията и реставрацията му да се превърне в туристическа атракция.

Но за да може да усвоява евросредства, Министерството на културата трябва да има специална дирекция. Ще създадем такава, след като приемем новия устройствен правилник на МК. Тя ще изпълнява големия брой проекти, които ще има министерството като директен бенефициент – за културна инфраструктура и за туристически атракции. Това, което бе оповестено от предишното правителство, че са подписани много договори, не е вярно. Подписан е само един договор по ОПРР – за църквата „Св. Георги“ в Арбанаси.

- А вие колко ще подпишете?

- Уверявам ви, че ще подпишем за абсолютно цялата сума, която е предвидена за МК. От квотата на МК като директен бенефициент по ОПРР имаме около 50 млн. лв. – те са за културна инфраструктура и инвестиции в атракциите, за подобряването им, изграждане на алеи, огради, паркинги, посетителски центрове. Гарантирам, че те ще бъдат разходени по предназначение. Може да изтеглим някои от проектите, които са вече подадени, други ще потвърдим, ще се гледа обект по обект. Категорично ще усвоим тези 50 млн. лв. и първото препятствие е липсата на специализирана дирекция. МРРБ не може да отпуска средства, при положение че няма специализирани структури по усвояването. Това досега не е било направено – да се изгради нужният капацитет.

- Алармирахте, че България може да загуби 200 млн. евро от въпросната програма, защото много от обектите ни са без акт за собственост. Как стои въпросът?

- 99% от обектите ни нямат акт за собственост, който е основно изискване за кандидатстване по програмата. Просто от 20 г. обектите не са актувани като публична държавна собственост. А как да дадеш пари на обект, който е с неясен собственик? Но в момента водим преговори с МРРБ за удължаване на сроковете за общини, така че повечето от тях да могат да кандидатстват. Сегашната схема, която е обявена, е само за 30% от средствата за общини.

- Какви промени подготвяте в закона за културното наследство, освен удължаване с до 6 месеца на срока за регистрация на културни ценности?

- Въпросът с колекциите непрекъснато се преекспонира. Ще удължим срока, защото чак на 4-тия месец от влизане в сила на закона министерството издаде разпореждане как трябва да се регистрират колекциите. Това е некоректно към гражданите. В крайна сметка веднъж в българската история правим такава регистрация. А иначе по закона имаме много работа, тъй като работещите текстове са единици. Примерите за проблеми са много – като се почне от неяснотите как министърът управлява обектите – публична държавна собственост, и се стигне до металотърсачите – веднъж в закона е записано, че на регистрация подлежат лицата, които притежават металотърсачи, на друго място – че трябва да се регистрират самите уреди. Макар в общи линии философията на закона да е вярна, на ниво качество на текстовете той е пълен с недоизчистени въпроси. В сегашния му вариант например няма разпоредба, която да даде на областните управители задачата да актуват незабавно обектите, което би било европейско разрешение на проблема с липсата на актове за собственост на много от тях. Разминавания между закона за устройство на територията и ЗКН ще ни принуди да вървим по сценария да се актува парче по парче, буквално ще се състезаваме с времето. Но гарантирам, че средствата ще се усвоят на 100%. Вече имаме образувани 25 преписки с такива обекти, за които ще бъдат направени актове и ще се сключват договори с общините.

- А ще промените ли условието регистрацията да става само след доказване произхода на предметите?

- Няма такова условие. В момента законът е така написан, че реално и без да имат някакви особени доказателства като договори за продажба и фактури, колекционерите стават собственици на декларираните предмети. Национално богатство, за което се отнася въпросното „специално условие“, са само единици от държаните от частни лица предмети. Голяма част от тях ще станат тяхна собственост по силата на разпоредбите, които г-жа Чилова е написала. Така са разписани – имаш-нямаш доказателства, ставаш собственик. Ти ги декларираш, те стават твои. Целта ни е законът да стане работещ. Затова първо ще направим работна група, която ще обмисли различни предложения за изменения.

- Какви промени предвиждате в закона за меценатството?

- Ще се пише изцяло нов закон, който да замени сегашния, написан пак от Нина Чилова. До момента единици са се възползвали от възможността да дарят пари за култура заради недостатъците в закона. Затова смятаме да създадем по-благоприятни условия за стимулиране на дарителите. Ще се обмисли какви да са те. Ще се мисли и за нова концепция на културна лотария, заложена в закона за меценатството – вместо тя да се провежда от държавата, организирането на културното лото да става на принципа на публично-частното партньорство. Едно от условията вероятно ще е организаторът да получава процент от печалбата, няма друг начин.

Силвия Георгиева

Преди почти месец в южното подградие на Перперикон бяха разкрити част от римски път и ковашка работилница, датирани в ІV-V в. При извършения наоколо обход неочаквано попаднахме на няколко фрагмента от каменни надписи.

Следвайки нашата утвърдена политика за незабавно осведомяване на обществеността, ние веднага информирахме медиите за направените открития. По отношение на надписите отбелязахме, че става дума за текстове от различни епохи, които тепърва ще бъдат разчитани от съответните специалисти.

За съжаление един от присъстващите фотографи реши, че неговите знания са по-големи от тези на археолозите. Нищо чудно за нашето време, в което всеки върши това, за което няма понятие. Чрез фотошоп фотографът извърши недобросъвестни „четения” на надписите, влезли в някои вестникарски публикации.

Както се полага в такива ситуации ние се обърнахме към един от нашите водещи експерти. Това е доайенът на античната епиграфика (наука за надписите) у нас, д-р Василка Герасимова. Тя е старши научен сътрудник в Националния археологически институт и Музей – БАН и професор в Нов Български Университет. Автор е на повече от 300 научни публикации и е най-добрият специалист в разчитането на антични надписи. Носител е на престижната Хердерова награда на Австрийската академия на науките.

Макар и сериозно болна, проф. Герасимова се зае добросъвестно с работата и достигна до важни резултати.

Два от надписите са на латински език и датират от ІV-V в. Те показват икономическото развитие на Перперикон през късноантичната епоха. Първият от надписите съдържа името на Юлиус Тейменос, име известно от Балканските провинции на Римската империя (особено от Дакия) още от ІІ-ІІІ в. Това име е малоазийско или сирийско по произход и доказва, че лицето, оставило своя отпечатък в историята на Перперикон, е преселник от богатите римски провинции Памфилия или Сирия. Вторият надпис е надгробен и е поставен в памет на Наталис.

Надписите са първите открити епиграфски паметници от Перперикон. Сведенията за малоазийски и сирийски преселници в този регион на Тракия доказват силното развитие на икономическите контакти на града в рамките на Римската империя. Според проф. Герасимова те определят Перперикон като значителен търговски и стопански център.

Третият каменен надпис е значително по-късен и се датира в ХVІ-ХVІІ в. Той е изписан с доста груби букви и е свързан с последния период от развитието на Перперикон. В него се разчита името КОЗМА. Този текст може да се свърже с едно сведение в турски регистър от 1627 г., откъдето става ясно, че след загиването на крепостта в края на ХІV в. в подножието й продължава да същестува християнско селище. Откритият надпис явно е свързан с последните жители на християнския Перперикон.

Към каменните надписи, открити през тази година, ще прибавим и един друг текст, намерен през последните дни. Става дума за оловен печат от края на ХІ в., на който е изписано името на видния византийски сановник проедър Муселий Бакуриани. Изследването на старшия експерт в Главно управление на архивите Димитър Стоименов показа, че той вероятно е син на прочутият основател на Бачковския манастир Григорий Бакуриани. От Типика на създадената обител се разбира, че известната грузинска фамилия е притежавала обширни имоти в Ахридос (Източните Родопи). Не е изключено Муселий Бакуриани да е бил един от управителите на средовековния Перперикон през ХІ в.

Накрая все пак трябва да споменем и няколко думи за „специалиста”, който бе цитиран от някои медии при т.нар. разчитане на надписите от фотографа-любител на историята. Става дума за проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет.

Преди всичко трябва да се отбележи, че той се занимава изключително със средновековна епиграфика и то най-вече със старобългарската й част. А да се прави разчитане по фотошоп, направен от незапознат с епиграфиката човек, е меко казано непрофесионално.

Научен ръководител на

проучванията на Перперикон:

проф. дин Николай Овчаров

Зам.-ръководители:

Даниела Коджаманова (главен уредник в РИМ-Кърджали)

Н.с. д-р Здравко Димитров (завеждащ отдел „Експозиции” на НАИМ-БАН)

Политиците остават в историята с делата и думите си.

За делата им се говори, когато ги запамети историята.

Така е и с думите.

Но само думите казани намясто и навреме.

Те, думите, понякога убиват.

Нека говорещите знаят това, ако искат да имат бъдещи читатели.

Да замълчим и останем с музика в душата!

Сбогом Сашо!

От Управителния съвет

на „Кръг Будител”

- Уникален златен венец открит в „Китова могила“

Изключително богат римски гроб разкри археоложката Диана Димитрова в сливенското село Крушаре. Открит е уникален златен венец в безименна могила, която ще се казва „Китова могила“ в чест на големия български учен и археолог професор Георги Китов, предаде БГНЕС.

- Светилището при Острец – презентация на ръководителя на археологическите разкопки – ст. н. с. Диана Гергова

Доц. д-р Сергей Игнатов стана заместник-министър на образованието на мястото на овакантилия поста Румен Пранчов. Като ректор на Нов български университет Игнатов често пъти лансира радикални идеи за промени във висшето образование. „Стандарт“ го запита как ще ги реализира на практика, след като влезе в управлението.

(Член-основател на „Кръг Будител“)

- Г-н Игнатов, винаги сте твърдели, че в българското висше образование има прекалено много държавна намеса. Как ще я избегнете сега, когато вие сте в ролята на държавата?
- Ще се постарая университетите да получат по-голяма автономия.
Това обаче значи и поемане на по-голяма отговорност. Очевидно трябва
да се направи нов закон за висшето образование
Трябва да се преработи нормативната база, която касае израстването на учените в страната. Когато мине откриването на учебната година, със Съвета на ректорите, представителите на БАН и хората от новия президиум на Висшата атестационна комисия да мислим по създаването на новия закон. Аз искам той да е кратък и рамков. Там, където е възможно, дейностите, които сега са разписани в законови актове, да си станат част от правилника на висшето училище или според нормативната уредба на академията на науките. Когато университетите са различни и повечето дейности са част от вътрешния им правилник, те всъщност се превръщат в истински общности. Така както е била идеята още от Средновековието, защото думата „университет“ води първоначалното си значение от „общност“. Те трябва да се превърнат в центрове на обществен живот. А когато имаме силна държавна намеса, това са просто гимназии от по-висш ранг. Имаме нужда от силен вътрешен живот в университетите, защото един ден, когато тези структури се допрат, ще се окаже, че благодарение на това и в България има силен обществен живот.
- Законът за научните степени и звания ще изчезне ли? Вие преди настоявахте за неговото премахване.
- Дали законът за степените и званията ще бъде отделен, или ще е част от основния рамков закон, това ще реши колегията. В повечето страни е един закон. Висшата атестационна комисия, която съществува в момента, трябва да се модернизира. Там има едни бюрократични наслоения през годините, които трябва да се отстранят, за да се улесни възможността на младите хора да растат в науката. Ще дадем по-голяма възможност на структурите, където се провежда обучението и се назначават кадрите, да имат по-голяма тежест при техния растеж. Но държавната грижа за качеството на защитените дисертации и качеството на хабилитирания състав, който се назначава, ще си остане.
- Има опасения, че ако се разреши всеки университет да си хабилитира сам кадрите, ще се появят прекалено много „доморасли“ професори?
- Идеалното решение би било да има различна стойност на докторската степен и на хабилитирания състав. Всъщност това и днес е така – един професор от Софийския университет не е равен на един професор от университета Х. Както и диплома от СУ има различна стойност от диплома на Оксфорд или Харвард.
- Как ще мотивирате за промени колегията, която е доста консервативна?
- Колегията е консервативна, но понеже много години вече се обсъждат тези промени, назря моментът и самата тя да ги поиска. БАН и университетите трябва да уеднаквят вижданията си. Ще постигнем това, когато видим, че ние, учените от университетите и тези от БАН, не сме различни. Още когато бях в първи курс, Виноградов ме е учил, че университетът е място, където се прави наука и се преподава наука. Ако ти не правиш наука, нямаш място в университета. Ако постигнем консенсус по това, можем да създадем модерен закон. Една съществена част от него трябва да бъде посветена на научното израстване. Защото това даже не е проблем на моето поколение, то вече е израснало в научно отношение. Но от младите хора, отишли да учат навън, малцина се връщат. Трябва да могат да намерят мечтаната чужбина в България. А за тази цел трябва да им създадем условия за една бърза и прозрачна процедура. Противниците на промяната казват, че ще падне качеството. То може да се регулира по много съвременни начини. Освен това живеем във време, което е информационно пренаситено. Вече го няма това положение, при което един знаещ седи на катедрата и чете лекции на болшинството незнаещи. Сега самото научно израстване върви с други темпове. Би трябвало и в България да дадем възможност на един човек до 45 г. да стане професор, за да може да направи научна школа след това. В нашата страна има уникални учени, но какво става – когато достигнат възраст за пенсия, те започват да изолират учениците си, защото това е единственият начин да не ги пенсионират. Затова мисля, че трябва да създадем вариант след пенсия да се подновяват договорите само на учени, които са подготвили свои хабилитирани наследници. Сега добрите ни учени или отиват в чужбина, или работят по европейски проекти. Ние трябва да ги запазим, защото за нас техният потенциал е много по-ценен от петрола.
- Бяхте предложили повечето учени да минат на срочни договори.
- Това разбуни колегията, но в България имаме лошата практика да пазим асистенти на по 60 г.които бродят от университет на университет без защитена дисертация. Трябва да минем към световната практика – условието за заемане на научна и преподавателска длъжност да бъде наличието на докторска дисертация. Асистентската работа могат да я вършат докторантите. А този човек, който е заел научната и преподавателска длъжност, да продължи своето развитие и в скоро време да стане професор. С колегията ще обсъдим и мястото на доцентската степен, защото в момента тя по нищо не се различава от професорската. В единия случай се искат големи заслуги в дадена област, а в другия – „особено големи“, така е записано. Доцентът може да бъде временна длъжност и ако след еди-колко години човекът не се е придвижил към професура, да освободи това място. Най-вероятно колегите няма да се съгласят, но наистина молбата ми към тях е да помислим как да облекчим израстването на младите.
- Какво ще промените в модела на финансиране на висшите училища?
- Идвам от частното образование и знам добре как се изкарват парите там. Това, което трябва да се направи първо, е на базата на оценка на университетите финансирането вече да бъде диференцирано.
- Тази оценка същата Национална агенция по акредитации ли ще я прави, която се прослави с това, че пише отличен поголовно на половината университети?
- Не, оценката трябва да бъде дадена от някакъв публично-частен орган. Естествено, издръжката на студента е едно, но парите, които държавата дава допълнително на университета за развитие, трябва да се изчисляват по някакъв коефициент в зависимост от качеството на висшето училище.
- Тоест, независимо къде учи студентът, сумата за издръжката му ще бъде еднаква, както досега?
- Не, мисля, че и мястото, където учи, ще има значение. Както и различните специалности също имат различни изисквания. Това, което трябва да се направи за университетите и академията, е да имат възможност те самите да изкарват пари. И да ги употребяват за собствените си нужди. Да се премахнат сегашните нормативни ограничения, че дори да влязат много пари в един университет, той не може да ги употреби, примерно, за заплати. В България ще се развие бизнесът и той спокойно може да им поръчва изследвания, които да водят до практически резултати. А естествено, това се заплаща.
Искам да развържем ръцете на ректорските ръководства да имат възможност да изкарват повече пари а държавата да ги финансира според оценката им. Освен това трябва да помислим за изграждане на един гръбнак на българското образование от няколко университета, които са най-добри. Естествено, те ще получават повече.
- Ще ви остане ли време за правене на наука?
- Науката не се прави отделно като някакъв бизнес, тя е част от живота. Но истината е, че човек губи концентрация. Когато ти още от сутринта си въвлечен в административни ангажименти и това продължава вечер до късно, естествено, не можеш да бъдеш отдаден така медитативно на научната работа. Но се надявам поне два дни в седмицата да отделям по няколко часа за нея. Аз се занимавам с текстовете от третото хилядолетие и началото на второто, и искам това удоволствие от живота да си го запазя и в бъдеще, независимо от програмата ми. Слава богу, свърших най-важното – тази година успях да защитя за доктор на науките. Сега остава да подготвя книгата си, която ще излезе в Болонския университет.
Стела Стоянова

в. „Стандарт“

Турската преса задълбочи скандала и постави българската наука в неудобно положение

За случая четем във в. Нов живот

Изтекли от тук    tur_1